Сънищата, които се сбъдват

Много хора вярват, че това, което видят насън, непременно ще се сбъдне. Това се потвърждава от известни личности, които заслужават пълно доверие.

Например, световно известният английски писател Ръдиард Киплинг. Той неведнъж разказвал на познатите си един свой поразителен сън, за който не можел да намери обяснение.

Киплинг сънувал, че е поканен на някакъв официален прием. Залата била обширна, подът – облицован с големи плочи от добре обработен камък. Наоколо имало много хора, облечени във фракове. Провеждала се тържествена церемония, но Киплинг не видял каква конкретно, защото пред него дебел господин заслонявал цялата гледка. След церемонията тълпата се преместила в друга част на залата. Тогава към него се приближил един мъж, хванал го за лакътя и рекъл: „Позволете да ви кажа няколко думи!“

След съня изминали два месеца – и ето, че писателят бил поканен на официален прием. Мястото, където се състояло събитието, се оказало точно същото, както в неговия сън. Голяма тълпа мъже във фракове, каменен под с плочи, дебел мъж отпред, който му пречел да гледа. Всичко било едно към едно.

Киплинг стоял и размишлявал колко далеч ще стигне тази поразителна прилика. Но церемонията приключила и поканените тръгнали към другия край на залата. Изведнъж от тълпата излязъл някакъв напълно непознат господин и го хванал за лакътя с думите: „Позволете да ви кажа няколко думи!“

Неочакваната среща нямала никакви последици за Киплинг. Интересен е самият факт на случката. Той първо я сънувал – а след това тя се повторила с най-големи подробности. Именно това шокирало писателя, който до края на живота си запомнил този странен сън и го разказвал на своите приятели.

Но не само сънищата на забележителни личности се сбъдват. Това се случва и със съвсем обикновени хора. Такъв бил Робърт Бересфорд. Той сънувал удивителен сън, когато бил на възраст 4 години. Било краят на 1918 година. Първата световна война приключвала. Последните артилерийски залпове разтърсвали изранения свят, но хората чувствали, че наближава дългоочакваният мирен живот.

Следобяд на 15 ноември, докато спял, Боби внезапно започнал да бълнува. По-рано това никога не се било случвало. Бащата тревожно се навел над сина си. Детето продължавало да повтаря: „Горката госпожа Тима! Непременно й кажете цялата истина!“

Родителите и роднините на Боби не познавали никаква госпожа Тима. Майката се привела над спящото дете и попитала какво точно трябва да се каже на тази дама. В продължение на няколко секунди настъпила тишина, после Боби, дишайки тежко, промърморил: „За Едуин. Нещастният човек. Той умря направо в калта. Горката, горката госпожа Тима!“

Когато Боби се събудил, изглеждал като напълно здраво и отпочинало дете. Не си спомнял никакъв сън, не знаел и името Тима. Но един от роднините ги подсетил, че в съседно село, на 20 мили оттук, живеела такава жена.

Пет дни след странния сън госпожа Тима получила съобщение, че синът й е загинал в сражение. Трагичната случка станала на другия ден след съня на Боби.

Така, по някаква странна причина детето говорило в съня си за хора, които никога не познавало в реалния живот. То видяло събитие, което се случило един ден по-късно в чужда страна, на 300 мили от него.

Ето и още един пример за сбъднат сън. Това се случило през 1940 г. по време на известния разгром на британските войски при Дюнкерк, където те били разбити напълно от немците. Сред изчезналите безследно бил ефрейтор Теди Уотсън. Майка му, почтената госпожа Хелън Уотсън, живеела в Елербек (Англия). Тя чувствала, че синът й е убит, но властите не можели да й дадат никакъв документ, потвърждаващ смъртта му. При паническото бягство цялата документация била изгубена.

През 1955 година, вече в края на живота си, госпожа Уотсън започнала да мисли как да намери гроба на своя син. Желанието й било много силно и веднъж тя сънувала, че се намира на военно гробище. В него имало стотици бели кръстове. Госпожа Уотсън бавно вървяла между тях, докато се озовала в далечен ъгъл. Там стоял самотен кръст. Изведнъж край него се появил нейният усмихнат син – и бързо изчезнал.

Жената обърнала внимание на километричния камък, по който можело да се открие това гробище. Тя заминала за Дюнкерк и бързо намерила мястото. Открила и кръста, където се явил синът й. Посочила го на офицера, който я придружавал. Той отбелязал върху карта местоположението на гроба. Когато госпожа Уотсън се завърнала в Англия, там вече я чакало известие от военния комисариат.

Съобщавали й, че гробът бил отворен. Върху трупа намерили гравирана табакера и медальон с добре запазена снимка. Те принадлежали на ефрейтор Теди Уотсън.