Иван Рилски – първият български светец

В една от предишните статии ви запознахме с най-големият български манастир – Рилският. Негов основател и патрон е първият български светец – Иван Рилски. Сега предстои да се запознаете от близо с живота и делата му.

Кой е Иван Рилски? Защо е наречен светец? На всички тези въпроси, ще ви бъде отговорено в следващата статия.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Манастири и църкви в България: Рилски манастир

Свети Иван Рилски е български монах, духовник. Преподобният Иван Рилски е смятан за най-прочутия български светец и отшелник. Той е не само небесен закрилник, но и български покровител. Благодарение на него днес съществува най-големия български манастир – ставропигиалния Рилски манастир, чийто основател и патрон е самия той. Още приживе светецът бил наричан „небесен жител“ и „земен ангел“.

Нека ви разкажем за неговия живот. Житиеписците твърдят, че бил роден в бобошевското село Скрино. Те смятат, че годината на раждането му е 876 г. Ходът на живота на светеца се развива по времето на трима български владетели – княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-активните му години били при управлението на легендарния втори син на Симеон Велики – цар Петър I (927 – 969), на който дължим автокефална българска църква. На Иван Рилски е посветен празник в православния календар – на 19 октомври. Интересното е, че при всички 15 жития, написани в различни векове, без значение дали на старобългарски или на църковнославянски език, а и в службите в негова памет е използвано единствено името Йоан – това било монашеското му име.

В житията му е написано, че до 25-годишна възраст Иван Рилски бил пастир. В сърцето му обаче винаги горяла любовта към Бога и желанието да се посвети на Отеца напълно и завинаги. След смъртта на родителите си той раздал на бедни и болни хора наследството си и станал послушник в намиращия се под връх Руен във Влахина планина манастир „Св. Димитър“, където се научил на тънкостите на богословското образование. Освен това изучавал богослужебни книги, а след време получил духовнически сан. Първоначално, след като станал монах се отдал на пост и молитва, установявайки се във Витоша, но след време се преместил в Рила – именно там основал едноименния Рилски манастир. Смята се, че можел да прави чудеса, да лекува от тежки заболявания.

Славата на светеца се разнасяла надлъж и шир – достигнала пределите и на Европа. Достигнала и до цар Петър I, който бил толкова възхитен, че изминал 450 km от столицата си Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него, но монахът отказал да се запознае с владетеля като причината, която изтъкнал била смирение. Макар и отдалеч двамата се срещнали – по-късно царят изпратил дарове на Йоан Рилски, които се състояли от плодове и злато. Йоан не приел златото и го върнал с думите: „за какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…“. По тази аналогия приел плодовете, а царят му се поклонил отдалеч – това само засилило влиянието му и накарало ученици от цяла България да започнат да идват при него.

Преди да си отиде от този свят Иван Рилски се отдал на уединение и съставил своето „завещание“. Този свой Завет той предал на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Преписите на текста от XVIII и XIX век са изпълнени с многобройни библейски цитати от Стария и Новия завет.

Смята се, че умира на 18 август 946 г., когато е на около 70 години. Останките му са положени в каменна гробница в притвора на църквицата. На същата дата, на която умира църквата отбелязва неговото успение.

Въпреки че, първоначално е погребан до Рилската обител, не минава много време преди цар Петър да изиска мощите на светеца да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Смята се, че точно тогава той е канонизиран като светец – първия при това. Години по-късно, около 989 – 992 г. мощите му са пренесени от цар Самуил и българския патриарх Герман-Гаврил в Средец. Затова и на 19 октомври се чества неговата памет. В началото мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, но по-късно са пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII век в чест на светеца е построена църквата „Свети Лука“. С мощите на светеца се свързва интересна история – според византийския писател Георги Скилица, неговите мощи изцерили  византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180) в Средец.

Останките на светеца са преживели доста – през 1183 г., докато  поредната унгарско-византийска война била в своя ход, унгарският крал Бела III завладял Средец и отнесъл мощите на свети Йоан Рилски в Гран (Естергом) – неговата столица. Легендата разказва, че местният римокатолически архиепископ отрекъл за съществуването на подобен светец и свети Йоан Рилски го наказал с онемяване, което било прекъснато след като архиепископа се поклонил пред мощехранителницата и поискал прошка. Всички останали изумени, но и много притеснени от чудото затова през 1187 г. унгарците върнали мощите на светеца в България.

1 юли – датата, когато мощите на светеца са върнати от Търново в Рилската обител – разбира се, празнува се от църквата. През 1195 г. цар Иван Асен I ги пренася в столицата Търново с най-голяма почит. След няколко века, през 1469 г. монасите от Рилската обител получават султанско разрешение да върнат мощите на светеца в Рилския манастир – тоест у дома. В специално пригодена ракла пред иконостаса в главната манастирска църква се намират нетленните останки на свети Иван Рилски – всеки, който иска може да му целуне ръка.

На заседание на Светия Синод проведено на 29 и 30 юли 2009 г., Великотърновският митрополит Григорий успял да измоли част от мощите на Иван Рилски да бъдат пренесени в старопрестолния град Велико Търново, предадени от самия патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий и посрещнати с истинска почит от християни.