Още

    Гибелта на „Скорпион“

    На 15 февруари 1968 г. американската подводница „Скорпион“ приключила ремонт във военно-морската база в Норфолк, щата Виржиния, и се отправила към Средиземно море. Неин капитан бил командор Франсис Слетърн.

    До месец май 1968 г. подводницата действала в Средиземно море като част от Шести флот на американските Военно-морски сили, след което поела обратно към САЩ и базата на постоянното си стациониране в Норфолк.

    Постепенно потапяне на Скорпиън (SSN-589). Снимка: Уикипедия

    Но по време на обратния път капитан Слетърн получил тайна радиограма от командването. „Скорпион“ трябвало да промени своя курс и да се насочи към Азорските острови. Целта била да наблюдава действията на съединение съветски кораби в Атлантическия океан. „Скорпион“ изпълнила задачата, след което продължила по маршрута си към Норфолк.

    На 20 май 1968 г. радистите на подводницата опитали да се свържат с военно-морската база „Рота“ в Испания. Но тези опити се оказали неуспешни. Оттогава връзката била прекъсната.

    Пристигането на „Скорпион“ във военно-морската база в Норфолк било насрочено за 27 май 1968 г. в 13.00 ч. По стара морска традиция още от сутринта на кея се събрали роднини на моряците.

    Базата не била получила никакви съобщения от подводницата в продължение на 6 дни. Но никой от командването не придал особено значение на този факт. Това поведение било типично за подводниците по време на Студената война – по-редките радиовръзки означавали и по-малък риск да бъде разкрито местоположението им от вероятния противник, в случая съветските кораби в Атлантика.

    Въпреки това, когато „Скорпион“ не пристигнала в Норфолк в определеното време, командването се разтревожило. В 19.00 ч. било обявено, че подводницата е закъсняла. Подобно изявление направили единствено, за да се успокоят роднините на моряците. Всъщност, 6-часовото закъснение на подводница, която дълго време не била излизала на радиовръзка, внушавало много сериозни опасения за нейната съдба.

    Районът на нейния предполагаем курс изследвали 35 кораба и 35 самолета – те използвали хидролокатори, като патрулирали две полоси с ширина по 50 мили от двете страни на възможния маршрут. Командването на ВМС на САЩ се надявало, че „Скорпион“ е потънала поне в район с плитки води. Екипажът имал резерви от храна, вода и кислород за 70 дни.

    Скорпион (SSN-589) на вода. Снимка: Уикипедия

    Самата подводница „Скорпион“ била наречена в памет на едноименната подводница USS „Scorpion“ (SS-278), която мистериозно изчезнала през 1944 г. по време на Втората световна война, като вероятно се натъкнала на мина. Някои видели в това зловещ знак на съдбата – сегашната подводница изчезнала по същия необясним начин.

    През 1966 г. „Скорпион“ била участвала в свръхсекретна операция – трябвало да влезе в Черно море и да снима ракетни пускове на Черноморския флот на ВМФ на СССР. По време на изпълнението на тази мисия била открита от съветските военни кораби. Трябвало да се спасява с бягство, което се оказало успешно, и тя се завърнала благополучно в базата си.

    През май 1967 г. подводницата, тогава вече на 8 години, била изпратена на основен ремонт. Причината били многобройни недостатъци, заради които екипажът я наричал „метален скрап“.

    По-късно, след като „Скорпион“ изчезнала, американската преса писала, че в навечерието на ремонта тя била в много лошо състояние. Например, в района на гребния вал се просмуквала морска вода, а баластната система позволявала потапяне само на 91 метра, вместо на планираните 213.

    По време на последния си курс нейният екипаж се състоял от 99 моряци. Операцията по издирването и спасяването им не довела до желаните резултати. Подводницата никога не се завърнала в базата си. Станало ясно, че „Скорпион“ е потънала някъде в обширните пространства на Атлантика.

    На 30 октомври 1968 г. пристигнала радиограма от военния кораб „Мизар“. Капитанът му съобщил, че на 740 километра югозападно от Азорските острови, на дълбочина повече от 3 хиляди метра са открити предмети, идентифицирани от специалисти като части от корпуса на USS „Scorpion“. Те се намирали на 278 км от координатите, посочени в последната радиограма от подводницата.

    Задната част на подводницата (1986). Снимка: Уикипедия

    В хода на разследването успели не само да намерят, но да снимат нейните останки. Интересното било, че командната рубка, която нямала никакви щети, лежала на 30 метра от носа.

    Възможността за поразяване на „Скорпион“ от торпедо на вражеска подводница била изключена от разследващата комисия. Но тя не стигнала до категоричен извод за причините за катастрофата. Командването на американския Военно-морски флот заявило, че трагедията на „Скорпион“ е истинска мистерия, която комисията не успяла да разреши.

    През 2007 г., в навечерието на 40-годишнината от катастрофата, американският журналист Ед Офли публикувал книгата „Краят на „Скорпион“. Той издигнал версията, че „Скорпион“ била атакувана от съветска подводница. Според него, ръководството на СССР смятало, че САЩ са замесени в гибелта на съветския подводен кръстосвач К-129 през март 1968 г., и в отговор решило да бъде унищожена американската подводница „Скорпион“. Но и американските, и руските ветерани-подводничари единодушно заявили, че подобна версия е само измислица на автора на книгата.

    Гибелта на „Скорпион“ продължава да бъде загадка до ден-днешен.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови