През 1935 г. на едно съвещание Адолф Хитлер за пръв път изказал мисълта, че е необходимо да се започне подготовка за дълга и сериозна борба за световно господство, в която арийската нация да спечели решителна победа.
След срещата Хитлер дръпнал настрана райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и му възложил да организира изследвания с цел да се създадат супертонизиращи човешкия организъм средства – но с чисто военно предназначение.
Химлер започнал да действа по поставената задача още същия ден. Той прекрасно разбирал значението й. С помощта на свръх-енергийни препарати всеки негов служител, разузнавач, диверсант, както и обикновените войници и офицери от вермахта, можели да действат, без да припадат от умора. Очаквало се пилотите пак и пак да излитат в бойни полети, танкистите да карат танковете, а артилеристите да стрелят без почивка.
Химлер повикал тогавашния началник на Тайната държавна полиция – Гестапо (Geheime Staatspolizei), Райнхард Хайдрих и го осведомил за инструкцията на фюрера. Хадйрих без колебание предложил за ръководител на проекта професор Вили Цауг, който според него бил много добър организатор, с медицинско и философско образование.
Задачата, поставена от ръководството на СС, се оказала много трудна на практика и професор Цауг скоро се убедил в това. Като медик той разбирал, че гражданските средства за повишаване на издръжливостта не са подходящи за продължителна употреба по време на война. Всички те имали редица недостатъци. Тонизиращите препарати въз основа на ядките на растението „кола“ (което влиза в състава на „кока-кола“) изискват често приемане и следователно големи обеми, което е неудобно във военно-полеви условия. Освен това, максималната ефективност на тези препарати е краткотрайна.
Препаратите, базирани на кофеин, имат слаба страна, която можела да причини трагедия. След кратък период на ободряване, действието на кофеина спира и настъпва обратна реакция: човек изпада в депресия. Лесно можело да си представи човек какво означава това за разузнавач или войник.
Вили Зауг организирал в най-кратки срокове тайна лаборатория с най-модерно оборудване. Хайдрих всяка седмица изслушвал доклад за напредъка на работата по проекта за получаване на свръхтонизиращ препарат. Той трябвало да бъде във форма на хапчета за по-лесно съхранение и приложение. Друго изискване било малки дози да дават добър резултат без странични ефекти и да действат дълго време, за да не са необходими значителни запаси.
Хайдрих не припирал екипа, но Цауг разбирал, че няма да му бъде позволено да се бави прекалено. Нали от резултата се интересувал самият фюрер!
Внезапно случайността помогнала. Професорът привлякъл към проекта познатия му историк Едгар Лауфен. След няколко месеца той съобщил, че е намерил отправна точка в старинните хроники на могъщия някога Тевтонски орден. Оказало се, че неговите рицари смятали кехлибара за удивителен камък с магически свойства. Те вярвали, че той е в състояние по вълшебен начин да преобразява човешкото тяло и дух. Цауг прегледал реферата, изготвен от Лауфен и сметнал, че идеята е сериозна.
Близо до Кьонигсберг (дн. Калининград) се намира най-голямото находище на кехлибар в света. През ХІІІ век рицарите на Тевтонския орден, които почитали камъка (макар, всъщност, това да е втвърдена смола) като магически, обявили всички кехлибарени залежи за своя собственост и забранили добива под страх от смъртно наказание. Великият магистър на Ордена създал специални „кехлибарени съдилища“ по делата за нарушаване на монопола върху добива и търговията с кехлибар. Виновните ги чакало само едно наказание: смърт! Били различни само формите: обесване, разкъсване с четири коня и т. н. Кехлибарът носел огромни доходи и по цялото крайбрежие на Балтийско море изниквали непристъпни рицарски замъци, които пазели богатствата на Ордена.
Но в случая най-важното било откритието, че тевтонските рицари използвали кехлибара като средство за тонизиране и придаване на почти неестествени сили в битките. В екипа лесно установили, че важното вещество, което помага на храната, водата и въздуха да се преобразуват в енергия в човешкия организъм, е сукцинат – което название обединява соли и етери на кехлибарената киселина. Сукцинатът е получил името си от латинското „succinium“, което означава „кехлибар“!
Цауг разбрал, че позоваването на Тевтонския орден гарантира вече половината успех на проекта – ръководителите на Третия райх обожавали средновековната германска мистика. Оставало само въз основата на кехлибар бързо да се получи нов тоник.
Изпитанията на първия прототип на новия тонизиращ препарат били проведени през 1938 г. в атмосфера на строга тайна. Ефектът надхвърлил очакванията: войниците не се изморявали продължително време, духът им се повишавал, били готови за борба. Химлер останал много доволен и заповядал всички от екипа да бъдат наградени, а препаратът с названието „сукцинат“ да бъде пуснат в масово производство.
Оказало се обаче, че сукцинатът има неприятен страничен ефект: предизвиквал чревно разстройство, което значително отслабвало бойните качества на войниците. Затова било решено да се приема заедно с хапчета, които облекчават чревните разстройства. Препаратът бил пуснат в производство и така преди Втората световна война нацистка Германия вече разполагала със секретен свръхтонизатор, за който противниците й не подозирали.
Но те също разработвали проекти в тази област. Американците използвали препарати на базата на кофеин, британците също, като добавяли към тях таблетки въз основата на индийски билки. Разузнавателните служби на СССР предпочитали традиционните препарати на база на растението „кола“.
По време на активните военни действия германците задължително снабдявали със сукцинат своите парашутисти и всички диверсионно-разузнавателни групи. Те не успели да доусъвършенстват препарата – затрупали ги много други проблеми, а пък сукцинатът действал успешно и в този си вид.
Тайната на „кехлибарения проект“ останала неразгадана чак до началото на 1970-те години.
