Във всички епохи висшата форма на държавно устройство винаги е била империята – независимо дали се е наричала точно така или носела някакво друго наименование. Най-кратко казано, това е държава с територия, достатъчно голяма, за да живеят в нея различни народи, подчиняващи се на централна власт.
Разбира се, за да бъде създадена такава държава, е необходима най-вече и преди всичко силна армия. Без армия няма империя.
Най-известната империя в историята е Римската. За армията на римляните са изписани купища книги, в интернет също има обемна и разнообраза информация за нейното устройство, структура, военна стратегия, тактически похвати и т. н.
Един от базовите елементи в римската армия бил военния лагер – „каструм“. Именно римските военни лагери били опорните точки, върху които здраво стояла империята. Немалко от тях с времето положили началото на доста съвременни градове.
Римският военен лагер бил идеалното въплъщение на строго организираната система за управление. Това се изразявало във всичко – от стриктните, ясно описани и регламентирани форми и размери на такива лагери, до списъка на службите, които осигурявали всички аспекти от живота в тях. Този регламент бил необходим, защото времетраенето на римския военен лагер било изключително разнообразно – от едно денонощие, след което се тръгвало отново на поход или се влизало в сражение, до няколко години, през които той се разраствал до размерите на средно голямо селище поради притока на местни жители в околностите му, търсещи неговата защита срещу варварските нападения. Прииждали още и занаятчии – най-вече ковачи и дърводелци, освен това търговци и най-различни обслужващи го лица, възниквали цели работилници и пазари.
Обикновено в лагера се разполагал един римски легион – средно 5000 войници. Сред най-добре проучените до днес лагери на римски легиони е този, който бил разположен на река Тей в днешна Шотландия – за защита на тамошните земи срещу варварите пикти от север. Сравнявайки резултатите от своите разкопки с описания в исторически хроники, археолозите получили пълна картина на стандартния римски военен лагер.
Той бил обграден с висока дървена или каменна стена, с ров от външната страна. Във всяка от четирите страни (каструмът обикновено бил с квадратна форма) имало порти, пътищата от които водели към средата му. В центъра на открита площ се намирала „принципия“ – щабът на лагера.
Около централния площад, винаги на едни и същи, строго определени, места били издигани палатките на лазарета, работилниците, където поправяли екипировката и оръжията на легионерите, палатките на офицерите и складовете. Естествено, ако лагерът оставал за по-дълго време, палатките били заменяни с дървени постройки, а след време и с каменни – така на мястото на военния каструм се появявал град. Немалко днешни английски градове водят началото си от такива лагери, запазвайки английската форма „честър“ на латинската дума „каструм“ – Честър, Манчестър, Ланкастър, Колчестър и др.
Покрай пътищата, които вътре водели към портите на лагера, се намирали палатките на легионерите. При това в документите било ясно указано къде точно трябва да се намира всяка кохорта (по времето на Октавиан Август кохортата се състояла от 555 пехотинци и 66 конника) и коя част от лагера да защитава в случай на опасност.
Извън стените се издигали допълнителни палатки и сгради: конюшни, лагер на спомагателните отряди и обслужващия персонал.
Естествено, многолюдните лагери, чиито обитатели винаги имали пари, привличали представители на всички слоеве от околното население. Легионерите влизали във връзки с местни жени – често останали вдовици след битки и войни, раждали се деца, някои войници се пенсионирали.
И римският военен лагер постепенно с годините се превръщал в град – силна и стабилна опора на империята.
