background img
май 7, 2019
619 Views

Равенсбрюк – ада за жените през Втората световна война

Автор:

Какво е Равенсбрюк? Представлявал немски концлагер действал през периода 1939-1945 година – като тук е нужно да вмъкнем, че бил само за жени. Лагерът се намирал в северната част на Германия, на 90 км (56 мили) на север от Берлин, в близост до едноименното село Равенсбрюк. Най-голямата национална група, която е пребивавала в лагера се състояла от 40 000 жени от Полша. Другите включвали 26 000 еврейски жени от различни страни: 18 800 рускини, 8 000 французойки и 1000 холандки. Над 80% от лагера били политически затворници. В периода от 1942 до 1945 г. с някои от затворниците били провеждани медицински експерименти, с цел проверка на ефективността на сулфонамидите (функционална група, която стои в основата на няколко групи лекарства). Освен това се изследвали костната, мускулната и нервната регенерация и възможността за трансплантация на кости от един човек на друг. Затворниците, които нямат избор са доста подходящи за експерименти – наричали са ги „зайчета”, все пак.

През пролетта на 1941 г. СС създава малък лагер за мъже в съседство, които построяват и управляват газовите камери на лагера през 1944 г.

Изглед към лагера на казармите около 1939 година. Снимка: Уикипедия

Изграждането на лагера започва през ноември 1938 г. по заповед на Хайнрих Химлер. Лагерът е нещо изключително необичайно, тъй като е предназначен в частност само за жени. Първите задържани в Равенсбрюк са 900 жени, преместени от концентрационния лагер Лихтенбург в Саксония през май 1939 г. Не минало много време – само осем месеца след началото на Втората световна война максималният капацитет на лагера бил надхвърлен, а след инвазията в Полша той претърпява огромна експанзия. До лятото на 1941 г., в навечерието на операцията “Барбароса ” около 5 000 жени били задържани в затвора. Към края на 1942 г. Равенсбрюк наброявал около 10 000 души. Когато нова затворничка пристигала в Равенсбрюк, тя била длъжна да носи цветен триъгълник, който я идентифицирал по категория, с писмо, зашито в триъгълника, указващо гражданството на затворничката.

Бившия команден център на лагера Равенсбрюк (2015 г.). Снимка: Уикипедия

Според Британската енциклопедия от около 130 000 жени, които са преминали през лагера Равенсбрюк, 50 000 от тях загинали от болести, глад, преумора и отчаяние, а около 2200 души загубили живота си в газовите камери. Само 15 000 от общия брой успели да дочакат освобождението, а на 29–30 април 1945 г. около 3500 затворници все още били живи в основния лагер. През първата година от престоя си в лагера, в периода от август 1940 г. до август 1941 г. около 47 жени намерили смъртта. През последната година от съществуването на Равенсбрюк, около 80 затворници умирали всеки ден от болести или глад. Съдбата на останалите е неизвестна.

Жените в концентрационния лагер Равенсбрюк (1939). Снимка: Уикипедия

Отново ще споменем, че макар затворниците да били представители на всяка една европейска държава, завладяна от Германия, най-много били поляците.

В лагера имало дори деца. Първоначално ситуацията била следната – или идвали със задържаните в лагера майки или били раждани от жените в затвора. Отначало децата били малко, няколко от тях били от Чешката република. По-късно обаче децата в лагера увеличили броя си и вече покривали почти всички народи на Европа, окупирани от Германия. Между април и октомври 1944 г. техният брой се е увеличил значително.

Така се сформирали две групи – едната се състояла от ромски деца, чиито майки или сестри дошли в лагера след като лагера на ромите в Аушвиц-Биркенау бил закрит, а другата включвала предимно деца, които дошли с полските си майки след потушаването на Варшавското въстание от 1944 г. Повечето от тези деца умират от глад. Тук ще споменем и, че между 120 и 140 ромски жени са били стерилизирани в лагера през януари 1945 г. На всяка една от тях било казано, че ако подпише формуляр за съгласие германските власти ще ги освободят. Това обаче така и не станало. Дали жените биха се съгласили на това условие, ако са знаели, че все пак няма да бъдат освободени?

Любопитното е, че надзирателите в затвора също били жени – коя жена би извършила подобно нещо спрямо друга? Например една от надзирателките, Доротеа Бинц, която била една от най-мразените надзирателки в лагера поради своята жестокост – малко преди своята екзекуция изрича думите: “Надявам се, че няма да мислите, че всички ние сме били лоши хора”. Вие бихте ли оправдали действията на Бинц? А на останалите надзирателки?

Надзирателките в лагера Херта Елерт (8) и Ирма Гресе (9), процесът на Берген-Белсен (1945 г.). Снимка: Уикипедия

В състава на лагера влизат и 70 под-лагера, използвани за робски труд, които се намират в района от Балтийско море до Бавария.

Сред хилядите екзекутирани в лагера Равенсбрюк били и четирима членове на британската организация за специални операции на Втората световна война. Това били: Денис Блох, Лилиан Ролф, Сесили Лефорт и Виолет Сабо. Някои от останалите по-известни жертви на лагера били: римокатолическата монахиня Елис Ривет, Елизабет де Ротшилд (единственият член на семейство Ротшилд, който умира при Холокоста), руската православна монахиня Света Мария Скобцова , 25-годишната френска принцеса Ан де Бауфремонт-Кортейн, Милена Йесенска, любовницата на Франц Кафка и Олга Бенарио, съпругата на бразилският комунистически лидер Луис Карлос. Най-голямата група жени, екзекутирани в лагера съставлявала 200 млади полски членове на Военната армия.

Каменен валяк, теглен от жените затворнички за валиране на земята на лагера. Снимка: Уикипедия

Сред оцелелите от Равенсбрюк е авторът Кори тен Бум, която попаднала в лагера заедно със семейството си за укриване на евреи в дома им в Харлем, Холандия. Тя документира изпитанието заедно със сестра си Бетси тен Бум в една от книгите си, по която има и филм. Полската графиня Каролина Ланкоронска, художествен историк и автор на Микеланджело в Равенсбрюк, била затворена в лагера от 1943 до 1945 година. Някои от оцелелите в лагера са написали мемоари за времето прекарано в него – това са Джема Ла Гуардия Глюк, сестрата на кмета на Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия и Жермен Тилион, която публикувала собствената си история за лагера през 1975 г.

Историята на лагера е още едно доказателство за жестокостите на войната. За жалост, точно такива действия заслужават да бъдат помнени за да не се повторят никога.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title