Една от главните причини за разлагането, упадъка на първобитното общество и началото на формирането на класите, било производството на излишъци от продукти.
Когато се появил излишъкът на храна, това означавало, че подемът в различните сфери на живота в примитивната общност вече бил осезателен и забележим.
Най-много се чувствал напредъкът в занаятчийската област – първобитните хора се научили да произвеждат толкова занаятчийски изделия и инструменти, че не само овладели дълготрайно тяхната направа, но и започнали да ги обменят. Такива били, например, намираните днес навсякъде в разкопаните първобитни селища кремъчни ножове, стъргала, върхове на копия, игли и върхове за стрели от кост, костни украшения и т. н.
Естествено, първите примери за примитивна обменна търговия от само себе си предизвикали появата на членове на общността, които притежавали повече лична собственост от други – освен колективната собственост на рода и племето. Така постепенно започнала да се появява първата частна собственост, която довела и до развитието на нови социални институции.
Нарастващата все повече производителност на труда и индивидуализацията на производството (вече имало работа за отделния човек, а не за цяла група) довела до появата на специфични пазарни отношения: един човек сам произвеждал някакви изделия, чийто излишък той продавал на друг човек на принципа на обменната търговия – вещ срещу вещ. Любопитното и, че тази форма се е запазила до ден-днешен, само дето се нарича малко „по-учено“ – „бартерна търговия“.
Така частната собственост започнала да се отделя от колективната, която принадлежала изключително и само на общността. По тази причина в първобитния род и племе започнали да се появяват ясни лидери, които притежавали повече собственост. Това от своя страна позволявало вече да се провеждат управленски дейности – тоест, обществото да бъде управлявано и насочвано в определена насока. Организатори и управленци на цялата общност ставали хората, които успявали да да станат лидери в производството. Последицата била, че най-простите форми на племенната общност скоро се превърнали в уредена политическа организация.
Започнали да се появяват лидери както в мирния живот, така и във военно време – военачалници. На историческата сцена излезли и професионалните жреци-шамани, които предавали и „разяснявали“ на другите знаците на природата, персонифицирани в божества, идоли, тотеми и др. Тук-таме се появили съдии, които вече разрешавали конфликтите, без да се стига до сбивания и въоръжени сблъсъци между заинтересованите страни.
Разбира се, въпреки факта, че смяната на предишната обществена система с друга започнала да се наблюдава на все повече места и сред много племенни общности, тя в началото все пак не била широко разпространена – а прониквала постепенно, бавно, на различни нива и стъпки сред различните първобитни родве и племена.
Освен това, този процес на смяна на различни обществени системи, когато не се извършва рязко, по революционен път (каквито случаи, за съжаление, са познати в по-нататъшната история на човечеството), а в хода на нормалната еволюция, не се чувства от членовете на обществото като някаква кардинална промяна.
Така в хода на естествената еволюция, някои общности към края на развитието на първобитното общество вече представлявали ясно структурирани организации, състоящи се от лидери (мирновременни и военновременни вождове), жреци, старейшини – (уважавани хора, които успявали до доживеят до преклонна възраст и имали богат житейски опит) и редови членове на племето.
Тази форма на организация на властта се нарича вождова. Тя и до днес съществува сред съхранени първобитни общности в различни кътчета на планетата, където може все още да се изучава пряко – в Амазония, при ескимосите, в Папуа – Нова Гвинея и на други изолирани места. Само допреди 150-200 години такава била властовата структура в тогава все още многобройните племена на Северна Америка – „индианските“ романи и филми я представят доста нагледно.
Именно благодарение на вождовата система племето започнало постепенно да се превръща в политическо общество. Неговата основна черта е появата на отделен властови апарат, който управлява общия живот на всички нива. Започнали да се формират първите примитивни форми на държавата.
Образуването на първобитната държава било белязано и с появата на законите – това бил естествен процес. Първобитното право представлява правила и разпоредби, които строго ограничават живота на обществото в рамките на етични и морални норми. Те се основават изцяло на общественото мнение – одобрение или осъждане. Обикновено били „свеждани“ като желания, заповеди и повели на съответните местни божества. Джордж Фрейзър в известния си труд „Златната клонка“ дава изобилни примери за този процес.
Правилата се отнасяли за всички членове на обществото въпреки, че формата им може да се различава в различните племена. Това се дължи на факта, че различните общества имат свои норми за морал. Законът се създавал от лидера и сподвижниците му, затова напълно удовлетворявал техните нужди и визия за бъдещото развитие на обществото.
Постепенно, с течение на времето и регулярната смяна на вождовете, все по-голяма роля започнала да играе жреческата каста – която, в края на краищата, успяла да постави вождовете под свой контрол, като се аргументирала с обстоятелството, че нейните правила идват „от небето“.
Този контрол на жреците върху вождовете постепенно стигнал чак дотам, че вече в Древен Египет фараонът не можел нито да се храни, нито да спи, нито да задоволява своите нужди по начин, различен от жреческите предписания и регламенти.
Така повечето днешни историци са на мнение, че упадъкът на първобитното общество като форма на социална организация се дължи преди всичко на появата на обменната търговия между хората и племената, възникването на класи и класов елит, развитието на властта и примитивната юридическа система.
Първобитното общество постепенно се превръщало в държава.
