През май 1944 г. англо-американците и французите бомбардирали жестоко и превзели италианския манастир Монте Касино – по-точно, завладели неговите развалини.
Съюзническите войски още тогава се отличавали с мултикултурност – в техния състав имало марокански военни части. Мароканците били посредствени войници, но нямали равни в кланетата на пленници след края на битките. Те също се отличавали със страстта си към масови изнасилвания на жените сред мирното население – те го смятали за вражеско, понеже било християнско.
През нощта след края на битката за Монте Касино и организираното отстъпление на германците, една дивизия – 12 000 мароканци, излязла от лагера си и нахлула в групата планински села в околностите на манастира.
Започнали масови изнасилвания на всички жени и момичета, които мароканците успявали да открият – броят им се оценява на 3000 жени на възраст от 11 до 86 години. Войниците убили 800 селяни, които се опитвали да защитят своите съпруги, дъщери и сестри. Повече от 100 жени умрели от изнасилванията.
Жителите на тези планински села произлизат от древните волски – едно от племената в предримска Италия, а жените им са по-високи и грациозни от другите жени в тази част на страната.
Войниците подбирали най-красивите девойки за групово изнасилване – за което се нареждали дълги опашки от тъмнокожи мароканци, докато други държали ръцете и краката на голите жертви, проснати върху земята. Две сестри, на 15 и 18 години, били изнасилени от над 200 мароканци. Едната умряла, другата прекарала следващите 53 години в лудница.
Интересно е да се отбележи, че повечето от историческите описания на битката за Монте Касино, публикувани след войната, не споменават масовите изнасилвания на жените от страна на мароканските съюзници. Дори официалната история, публикувана от Министерството на отбраната на САЩ, не посочва какво са направили северноафриканците с жителите на тези планински села.
Трябва да се отбележи, че още преди войната мароканците вече имали репутация на насилници и диви главорези – така самият факт, че марокански войници съзнателно били вкарани в Европа, вече представлявал военно престъпление.
Първото сведение за изнасилване на италианки от марокански войници е регистрирано на 11 декември 1943 г., деня на нахлуването им в Италия. Френските офицери, които били отговорни за тях, не можели да контролират действията им. Историците посочват: „Това било първият сигнал за поведение, което дълго след това се асоциирало с мароканците“.
През март 1944 г. по време на първото посещение на дьо Гол на италианския фронт местни жители го молели да върне мароканците в Северна Африка. Дьо Гол обещал да ги привлича само като карабинери за защита на обществения ред. Явно той подценил опасността – да привлече мароканци за „опазване на обществения ред“ било все едно да възложи на вълци да пазят кошара с овце.
На 17 май 1944 г. англо-американски войници чули в едно село отчаяни викове. Съюзниците били шокирани: мароканците изнасилвали жени, малки момичета и момчета направо на улиците.
След превземането на Монте Касино командването обявило „50 часа свобода“ – тоест, 2 дни според старинния ислямски обичай за водене на война, югът на Италия бил предаден на мароканците за плячкосване и гаври. В околните села настанала вакханалия от зверства.
Отчетите на 71-ва немска дивизия са фиксирали 600 изнасилени жени в малкото градче Спиньо.
В италианската историческа литература времето на Апенинския полуостров от декемри 1943 г. до юни 1945 г. носи името guerra al femminile – „война срещу жените“.
В Сицилия мароканците развихрили такива масови изнасилвания, че ужасените партизани дори се съюзили временно с германците и започнали заедно с тях да спасяват околните села и градчета от североафриканците.
Писателят Алберто Моравиа пише през 1957 г. най-известният си роман „Чочарка” по мотиви от видяното през 1943 г., когато той със съпругата си се укривал в местността Чочария. По романа е сниман прочут филм със София Лорен в главната роля.
На 7 април 1952 г. в долната камара на италианския парламент били изслушани показания на множество жертви.
Майката на 17-годишната Малинари Веля разказва за събития на 27 май 1944 г. във Валекорса: „Ние вървяхме по улица „Монте Лупино“ и тогава ни видяха мароканци. Войниците явно харесаха младата Малинари. Ние ги молехме да ни оставят, но те не ни слушаха. Двама ме държаха, останалите поред изнасилиха Малинари. Когато последният свърши, един войник извади пистолет и я застреля“.
55-годишната Елизабет Роси от района Фарнета си спомня: „Аз се опитах да защитя дъщерите си на 18 и 17 години, но ме намушкаха в корема. Докато изтичаше кръвта ми, гледах как ги изнасилват. Едно петгодишно момче, което не разбираше какво се случва, се спусна към нас. Стреляха в него и го улучиха няколко пъти в корема. На другия ден детето умря“.
Жестокостите, които извършвали в продължение на няколко месеца мароканците в Италия, били наречени „марочинате“ – производно от „мароканец“.
На 15 октомври 2011 г. председателят на Националната асоциация на жертвите на „марочинате“ Емилиано Сиоти заяви: „Известни са минимум 20 000 случая на изнасилване. Това не отразява истинатата – поне две трети от изнасилените жени не са съобщили на медицинските власти поради срам. Като вземем предвид цялостната оценка, можем с увереност да кажем, че са били изнасилени най-малко 60 000 жени. Средно ги изнасилвали по двама-трима североафриканци, но има показания за изнасилени от 100, 200 и дори 300 войници“.
След войната мароканците били спешно върнати от френските власти в Мароко.
На 1 август 1947 г. властите в Италия отправили към френското правителство официален протест. Французите дали формален отговор.
Проблемът бил отново повдигнат от италианците през 1951-ва и 1993 г. Въпросът остава открит до ден-днешен.
