Рагнар Лодброк е средновековен конунг (вожд) на викингите и герой от древните скандинавски поеми и саги.
Информацията за него се съдържа предимно в легенди и предания. Те разказват, че той се занимавал с морско разбойничество, грабежи и нападения върху земите на Франция и Англия през ІХ век. Най-известното му деяние е превземането на Париж.
Според легендите, Лодброк бил роден в семейството на краля на Дания Сигурд Пръстена. Самият той обаче твърдял, че е потомък на върховния скандинавски бог Один.
Предполага се, че е управлявал в периода 835-865 г. Бил изключително смел в битките, но в същото време се отличавал с жестокост и коварство. Постоянно извършвал нападения с цел грабежи и опустошения. Тези набези винаги били успешни, най-вече поради това, че Рагнар предпочитал да напада християнските градове по време на религиозни празници. В тези дни и стражите, и жителите били тържествено настроени и затова не можели да осигурят достойна съпротива. Гражданите на превзетите градове плащали големи откупи, за да избягнат пълното разрушение.
Според една от легендите, трите дъщери на конунга изтъкали за него вълшебно знаме с изображение на птицата на бог Один – гарван. Преди всеки поход разгъвали знамето. Ако гарванът размахвал криле, това означавало късмет за викингите; освен това, крилете сочели посоката на бъдещите нападения. Ако обаче крилете увисвали в гънките на знамето, тогава отлагали похода.
Рагнар Лодброк имал и своеобразен талисман – кожени панталони с козината навън, ушити от жена му Лагерта. Смятало се, че те защитават вожда на викингите по време на битки.
Към 845 г. Рагнар бил най-прославения главатар в Скандинавия. Затова не му било трудно да организира голяма флота за поход срещу Западно-Франкското кралство, където царувал крал Карл ІІ Плешиви. Събрали се 120 кораба, на които имало 5 хиляди викинги. Съюзник на Лодброк в този поход станал конунгът Хастинг.
Достигайки бреговете на Франция, флотът на нашествениците се разделил. Половината кораби, водени от Рагнар, навлезли в Сена, а другата половина, командвана от Хастинг, се отправила към Лоара. За жителите на онези земи настъпили ужасни дни. Хастинг нахлул в град Нант, където викингите устроили жестоко клане. Те не щадяли нито жени, нито старци, нито деца. Монасите опитали да се скрият в църквата, но нашествениците разбили вратата с брадви, нахлули вътре и избили всички. След това разграбили църквата и я изгорили.
Самият Рагнар Лодброк опустошил Руан, опожарил Сент-Уенския манастир и заповядал да убият всички монаси.
Манастирът Фонтенел се откупил от разбойниците, като им дал 6 килограма злато. Монасите от манастира в Жюмиеж обаче отказали да платят на викингите. В отговор те опустошили манастира до такава степен, че и след 30 години в него нямало никой.
През март 845 г. двамата конунги събрали отново силите си и поели по Сена към Париж. Карл Плешиви започнал да се подготвя за битка – ала не знаел на кой бряг на Сена ще слязат викингите. Затова разделил армията си на две части, които заели позиции на двата бряга на реката. Но викингите се приближили тайно, слезли на единия бряг и разбили франките там.
За да сплаши останалите си противници, Рагнар заповядал да обесят сто заловени франки на малък остров в средата на Сена.
Това подействало. Втората половина на армията на Карл Плешиви се оттеглила, а викингите на 28 март тържествено влезли в Париж. Рагнар се срещнал с краля в Сен-Дени и разговарял с него като победител.
Париж трябвало да бъде спасен от пълна разруха и кърваво клане, затова Карл Плешиви дал на викингите 7 хиляди фунта сребро (1 каролингски фунт тежал 408 грама). След като получил откупа, Рагнар Лодброк тържествено се заклел, че вече ще остави на мира Западно-Фанкското кралство. Корабите на викингите поели надолу по Сена. Но вероломният конунг нарушил клетвата си. Разбойниците опустошили бреговете по долното течение на Сена и разграбили манастира „Свети Берген“.
Минали 20 години след тези събития и коварният викингски главатар решил да предприеме военен поход в Британия. През 865 г. той нападнал кралство Нортумбрия, в северната част на Англия.
Но британците, под командването на своя цар Ела II, разгромили нашествениците и пленили Рагнар. Без да се церемонят много-много с него, го хвърлили в дълбока яма, пълна с отровни змии. Според легендата лидерът на викингите, ухапан от отровните влечуги, извикал преди смъртта си: „Когато моите прасенца разберат как е умрял старият глиган, ще ги чуете да грухтят!“
Така той намекнал на Ела II, че неговите синове със сигурност ще отмъстят за баща си. И наистина, през 867 г. синовене му – Ивар Безкостният, Бьорн Железният хълбок и Сигурд Змийското око, нахлули в Британия с 20-хилядна армия и покорили Нортумбрия.
Крал Ела II бил пленен и наказан с жестоката екзекуция „кървав орел“ – разсекли с меч ребрата му, разтворили ги във вид на разперени орлови криле, издърпали белите дробове през гърба и ги сложили върху раменете му, като посипали всичко със сол.
Кралят умрял в ужасна агония, но синовете на Лодброк не се успокоили. Със своите войски те преминали през земите на Британия, като навсякъде сеели ужас и смърт.
Едва през 878 г. владетелят на Есекс и пръв крал на Англия – Алфред Велики, разгромил напълно викингите в Британия и положил основите на нова историческа епоха.
