В тези портрети на красиви, замислени жени на фона на дървета или сред заснежени хълмове, на пръв поглед няма нищо невероятно. Вгледайте се добре в чаровните образи, зад които има прекрасни природни пейзажи. Там някъде се крие удивителна тайна.
Русокосо и синеоко момиче в есенната гора.
Азиатско момиче, мръзне без ръкавици в студа.
Девойка с разрошена коса, тъжно гледа в далечината.
Да, тези образи изглеждат нереално фантастични и има защо. Отговорът е, че всички тези жени изобщо не са реални – това са произведения на израелският художник – Игал Озери. Той се е специализирал в създаване на фотореалистични портрети, в които отделните щрихи са почти невидими. Но неговите творби преминават от фотореализмът към хиперреаризъм, защото художника не просто отразява информативно образите, а влага възгледи и емоции.
За последните 20 години Игал Озери живее и работи в Ню Йорк. Неговата работа може да се счита за символична за развитието на хипер-реализмът, тъй като много малко творци успяват да постигнат такава фотографска точност. Създаването на всеки портрет започва с идеен замисъл на сюжета. После следва заснемането на жена в лоното на красива природна местност. Следва обработка на фотографията с графична програма. След това получените изображения му служат за модел, който рисува. Всички портрети са изработени с масло върху платно.
Майсторът черпи вдъхновение от естетиката на английските художници от 19-ти век. Това са Pre-Raphaelites – първите авангардисти в Европа, които протестирали против класическата портретна школа.
Игал Озери споделя: „В моите картини фонът е абстрактен, има много движение и динамика и контрастира рязко с фигурата на преден план, която изглежда като реална.
В творбите си възхвалявам природата и образите на младите жени, в търсенето на техния път. Те ни връщат към свободата и естествеността, както буквално, така и в преносен смисъл. Моите образи трябва да се четат като стихове или сонети. Затова обръщам специално внимание на интензивността на светлината и изобилието от детайли в композициите „.
Необходимо е внимателно да се вгледате в платната, за да повярвате, че майсторът им старателно ги е изобразил с четка. Хиперреализмът е тенденция в изкуството, която поражда огромен брой спорове. Някои искрено се възхищават на уменията на художниците, други се чудят защо да се пресъздава това, което може да бъде заснето с камера.
Фотореализмът е направление в изобразителното изкуство, зародило се в края на 60-те години на миналия век. Художниците започват да използват възможностите на фотографията, като метод за събиране на информация, която да претворяват в реалистични картини, приличащи на фотографски образи. Терминът е въведен от Луис Мейсъл. През последните десетилетия, фотореализмът се развива в Хиперреализмът. Хиперреализмът създава образи по-реалистични от първоначалните фотографии. И докато фотореализмът само се опитва да наподоби снимката, то художниците хиперреалистите въплащават своята ангажираност, втъкават концепции и изобразяват и емоции в творбите си.
Картините на Игал Озери са изложени по целия свят. Неговите творби многократно са показвани в Израел, Европа и САЩ. Някои от тях са включени в колекциите на музеи, неговите платна се съхраняват във Виенския музей Албертина, в Еврейския музей на Ню Йорк, в Холандския музей на реалистичното изкуство. През 2009 г. той представя колекцията Desire for Anima в галерията Mike Weiss в Ню Йорк. Това е един вид преосмисляне на концепцията на Карл Юнг за съществуването на архетипи и сферата на несъзнаваното. Изобразявайки женски образи, авторът се опита да разбере вътрешния свят на героините си, да схване най-тънката линия между младостта и зрелостта. Според Озери, романтиката и свободата в изкуството, могат да се противопоставят на света на насилието. Неговите картини са химн на красотата, изразителна антитеза на грубостта на ежедневието.
Трудно е да останеш безчувствен пред чувствените портрети, създадени от художника. Неговата великолепна техника предизвиква заслужено възхищение на публиката.
