юли 4, 2019
507 Views

Тайните на крепостта Урдовиза

Автор:

Древното селище Урдовиза е разположено на територията на град Китен. Според  Археологическите изследвания селището, простира корени назад във времето до ранната бронзова епоха (ок. 3000 г. пр. Хр.). По-голяма част от античните останки днес се намират под водата, което затруднява проучванията.

Край Китен се намират останките на крепостта Урдовиза. Името на крепостта има тракийски произход. Тя е съществувала по времето на Троянската война (12 в. пр.н.е.). Тук е имало пристанище и през античността, и през средновековието. Крепостта е била стратегическа военноморска база. И в двата залива около полуострова са намерени изобилие от находки на керамика и антични каменни котви от края на бронзовата епоха. Намерената керамика е архаическа, класическа и елинистична –  фрагменти от амфори и червенофирнисови римски съдове. Край града е открит и надгробен камък  от V век преди н.е., с издялан древногръцки надпис Най-древните находки са намерени в южния залив и са датирани от преди 2500-1500 г.пр.хр.

Полуостровът, на който се е издигала крепостта, е дълъг приблизително 120 m и широк от 60-80 m.  Свързан е със сушата чрез шийка със ширина около 40 m. Бреговете са стръмни, с височина 10-15 m, което прави полуострова непристъпен откъм морето.  Останките на крепостната стена са открити от Братя Шкорпил. Стената е изградена от ломен камък, споен с бял хоросан и примес от натрошена керамика, има дължина  100 крачки и дебелина 3 m. Крепостта е имала две бойни кули. Пред нея е бил изкопан дълбок ров. Днес се е съхранила крепостната стена,  преграждаща полуострова откъм сушата. В края на XIX век стената на Урдовиза все още е била много добре запазена. Тя е сред най-запазените крепостни стени по Черноморието. Според една хипотеза, тук е било последното пристанище, превозвало провизии за Троя, и блокирането му довело до падането й.

При разкопките на крепостната стена са открити 12 стъпала, две кули за наблюдение, ясно очертана врата и огнище. Близко до крепостната стена са намерени останки от църква и  кюпове, издълбани в скала.

Според  записките на братя Шкорпил, южно от Урдовиза през залива до отсрещния нос, бил прекаран каменен зид, който пазел пристанището от бурите. Корабите влизали през отвор, който се препречвал с желязна верига.

Урдовиза е маркирана на всички италиански морски карти от ХIV-ХV в., като името й е варира под формите Уердиза, Вердиз, Верниза и т.н.
Урдовиза съществувала до ХVII в., когато заради казашките нападения хората се преселили  във вътрешността на Странджа и основали голямото село Визица.

Легенди за крепостта Урдовиза

Хилядолетната история на крепостта логично е пораждала безброй истории и легенди.

Според една древна легенда: Великият Зевс имал връзка с простосмъртна жена, която го дарила с три дъщери – Сиза, Агата и Виза. Хера отново научила за изневярата на Зевс и прогонила дъщерите му в далечни земи. Но той направил дъщерите си земни владетелки и всяка от тях основала селище. Сиза станала основателка на Созопол, Агата на Ахтопол, а Виза създала Урдовиза. Има и друга легенда, според която владетелката на тази крепост била едногърда, затова така е наречена крепостта й. На гръцки едногърда се изписва „муновиза”. А е вероятно и да е носела антична дреха, която закрива само едната гърда. В древна гърция някои жени са носели такива дрехи.

Друга легенда обяснява как е станало определянето на границите на Хасекията – област в Странджа, която до 1834 г. е била лично владение на султана. Владетелката на града отблъснала няколко атаки на османските турци. Султанът предложил на владетелката на крепостта да се омъжи за него и така да вземе власт над непревземаемата дотогава крепост. Управителката приела с условието султанът да й подари като владение и да освободи от данъци толкова села, колкото обиколи един кон, тръгвайки и завръщайки се до Урдовиза, препускайки от изгрев до залез. Султанът се съгласил, а владетелката наумила да го надхитри. Тя разпръснала на няколко места в Странджа буйни жребци. Сменяйки жребците, ездачът препускал цял ден и заобиколил почти цяла Северна Странджа. Последният кон издъхнал от изтощение под стените на крепостта Урдовиза. Султанът си спазил дума, а в чест на издъхналия кон – жителите на Урдовиза нарекли красивия северен залив Атлиман (другото име на жребец – ат).  Така била освободена огромна територия със 17 села в нея.

Какво точно се е случвало пред и зад крепостните стени, времето ще обвива в мъгла, която прави мястото още по-мистично и притегателно. Каквито и да са фактите от отминалите безбройни събития, тук е пропито с многовековна история и това дава невероятен заряд на крепостта Урдовиза. 

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title