На 16 октомври 1946 година в спортната зала на Нюрнбергския затвор по присъда на Международния военен трибунал били екзекутирани чрез обесване 10 нацистки престъпници. Други 7 били осъдени на дълги срокове или доживотен затвор. Но на скамейката на подсъдимите липсвали първите лица на Третия райх – Адолф Хитлер и Мартин Борман. Други нацисти на свой ред успели да се спасят с бягство.
На 30 април 1945 г. от секретно летище в горящия Берлин неочаквано бил вдигнат във въздуха последният резерв на германските ВВС – около 100 реактивни изтребители Ме-262. Те ескортирали 5 самолета „Щорх“, всеки от които можел да превози 10 пътници. Макар и с големи загуби от огъня на съветската зенитна артилерия, остатъците от тази армада успели да изчезнат в неизвестна посока.
На 1 май в участъка на съветската 52-ра гвардейска стрелкова дивизия се промъкнала група немски танкове от Берлин, които с голяма скорост се отправили на северозапад. В центъра на танковата група били забелязани мощни леки автомобили. На следващия ден танковете били напълно унищожени от части на 1-ва Полска армия на около 15 километра от Берлин. Сред тях нямало леки коли.
Това са само два епизода от евакуацията на висши нацисти от обсадения Берлин – която евакуация по-късно станала известна като част от операция „Серал“. Тази операция била сравнително успешна. Например, по една от версиите самолетите кацнали в Испания, където пътниците били посрещнати радушно от Франко. Оттам нацистките лидери се качили на немски подводници и поели към залива Калета де лос Лорос в Аржентина.
Леките коли най-вероятно се озовали в западната окупационна зона. По пътищата на следвоенна Германия вървели огромни маси пленени войници, освободени затворници от различни страни, бездомници. В тези човешки потоци било лесно да се скрият нацисти от по-нисък ранг, чиито лица не били познати на руснаците или американците.
Обикновено избягалите нацисти, за да не привличат внимание, се наемали като ратаи или общи работници във ферми или работилници в Западна Германия. Те се представяли с измислени имена за бегълци от съветската зона. Ако успеели да получат нови документи, се опитвали да напуснат по-бързо Германия, защото се страхували да не бъдат разпознати.
Въпреки разпространения мит, не съществувала единна организация, която им помагала да се скрият от правосъдието. Нацистите се надявали само на себе си и бягали по „пътеките на плъховете“ – така презрително били наричани маршрутите, по които симпатизиращите им католически свещеници ги прехвърляли в Южна Америка. Под прикритието на Ватиканската организация за помощ на бежанците нацистите били премествани от манастир в манастир и снабдявани с паспорти. С такива фалшиви документи бегълците стигали до някое испанско пристанище, откъдето, пак с нов паспорт, съвсем легално заминавали за Аржентина.
Известни са двамата най-активни свещеници, които прехвърляли нацистите по „пътеките на плъховете“. Това били австриецът Алоиз Худал и хърватинът Крунослав Драганович. Последният помагал на усташите – членове на хърватска фашистка организация, която водела религиозна и етническа война срещу сърбите.
В първите години след края на войната в Латинска Америка се прехвърлили няколкостотин нацистки военни престъпници от среден и нисък ранг. Операция „Серал“ не била предназначена за лидерите на Третия райх. („Серал“ означава тайна, недостъпна част в ориенталски дворец).
Една доста разпространена хипотеза твърди, че Адолф Хитлер, Мартин Борман и още неколцина висши нацисти своевременно били прехвърлени зад океана. Хунтата, която завзела властта в Аржентина през 1943 г., и по-специално военният министър Хуан Перон (който по-късно станал президент) посрещнала с радост нацистките лидери, като разчитала да използва техния опит за укрепване на държавния си апарат.
Аржентинският изследовател Абел Басти смята, че на 30 април 1945 г. Хитлер не се е самоубил, а заедно с Ева Браун избягал в Аржентина. След това двамата се преместили в Парагвай, където фюрерът починал през 1964 г.
Много години по-късно, когато тайните архиви били отворени, руският писател Леон Арбатски и британският лекар и историк Томас Хю независимо един от друг стигнали до заключението: доказателствата за смъртта на Адолф Хитлер и Ева Браун са фалшиви.
Така или иначе, независимо дали наистина са се озовали в Южна Америка по специално приготвен за тях маршрут – той също бил „пътека на плъхове“. Просто малко по-луксозна.
