През 1900 г. интелектуалката Чармиан Китредж написала рецензия за първата книга на Джек Лондон „Синът на вълка“. И докато налагала младия писател на литературния пазар, между тях избухнала страстна любов. Рецензентката Чармиан била очарован от бившия скитник и авантюрист-златотърсач, който дори бил лежал в затвора – което, впрочем, само увеличавало романтичния му ореол. Главното обаче било, че той бил приключил с предишната си любов (описана по-късно в романа „Мартин Идън”), което означавало, че младият красавец бил свободен.
Но докато тя си правела романтични планове, Джек Лондон внезапно се оженил. Негова избраница станала Елизабет Мадърн, учителка по математика. Писателят признавал, че не изпитва любов към нея, но се надявал тя да му роди цял отбор здрави и красиви синове. Той не се канел да пази съпружеска вярност и накарал съпругата си да обещае, че не ще му устройва сцени на ревност.
Всичко това Джек наричал „брак на разумна основа“, който трябвало да направи самия него „по-чист и по-здрав“. Така нямало да вече да скита, а щял да пише всеки ден по хиляда думи и да завладее света.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
Страхотна статия. Благодарност.