Викторианските балове се отличавали с нещо доста любопитно – през 1830-те години тяхна почти неотделима част станали спиритическите сеанси. Докато част от гостите танцували, други седели в тайнствен мрак и медиумът ги „свързвал“ с техни починали близки и приятели. Задачата на домакинята била да посрещне нуждите на двете страни и да подготви всичко за почивка и забавление.
От ранно утро всичко в дома било с краката нагоре. Слугите, досега почти незабележими, вече не се опитвали да се крият, щом се появявали господарите. Всички били заети. Подът в гостната бил лъснат до блясък, диваните, канапетата, креслата и столовете – поставени на определените им места. Бил приготвен подиум за оркестър.
Според неписаните закони на онова време, дневната за танци била допълнително осветена. Където било възможно, се поставяли и окачвали светилници така, че никой в залата не можел да се скрие в тъмното. Но понеже отчитали, че ярката светлина можела да раздразни нежните очи на дамите, свещите били поставяни зад тъмни стъкла.
В малка съседна стая до танцовата зала имало маса за гостите, които биха желали да пият чай и да похапнат преди вечерята. Всеки детайл бил обмислен. За по-възрастните гости, които не искали да танцуват, се подготвяла стая за игра на карти, оборудвали се тоалетните за господата и дамите. Залите се украсявали с цветя, в коридорите висели ярки китайски хартиени фенери.
Балът се откривал с танц на домакинята с някой от почетните жители на града. След тях господата започвали да канят избраните от тях дами.
Балът бил важно събитие в живота на всеки човек, независимо от неговата възраст, пол или положение. Хората не само прекарвали приятно времето си и срещали стари познати, но и завързвали нови познанства, които можели да бъдат много полезни в бъдеще. В епоха, когато развлеченията все още не били навлезли във всеки дом с телевизор, радио и компютър, възрастните понякога се забавлявали като деца, играели различни игри и се смеели до сълзи.
Танците по това време не били привилегия само на младите хора. Белокоси господа и стари дами с бонета също правели по блестящия паркет кръг-два за общо удоволствие на присъстващите, които ги насърчавали да разкършат стари кости.
Младите джентълмени се записвали за номерирани танци при избраните от тях дами: „Мога ли да имам честта да ви ангажирам с номер 12? Ако все още не сте заети за номер 15, ще бъда щастлив да танцувам с вас“.
По онова време уважението към по-възрастните било толкова високо, че ако някой старец правел забележка на млади хора, да бъде изслушан непочтително или да не се съобразят с него означавало такава грубост, след която нито един баща не би искал да даде дъщеря си на такъв наглец.
Нравите били много строги, всяко нарушение на етикета бивало незабавно забелязано от възрастните дами, които, седели на удобни дивани в танцовата зала и си запълвали времето да критикуват младежите.
По онова време, към средата на ХІХ век, в обществото вече се били появили много хора, които постигнали своето положение чрез бизнес, а не с аристократично родословие. Тези нови британци въпреки, че се обучавали на етикети и добри маниери, все пак не ги били получили заедно с майчиното си мляко, както повечето истински лейди и джентълмени.
Въпреки, че аристократите ги гледали отвисоко, се налагало все пак да приемат новите богаташи в своето общество. Една от най-добрите възможности за сватба било да се оженят пари за титла – което и постоянно се случвало. В такива случаи именно балът бил най-подходящото място, където можели да се осъществят такива запознанства.
Всички разговори на младите трябвало да се състоят само в присъствие на родители или роднини. Точно затова станал толкова популярен езикът на жестовете. Например, ветрилото отпред в дясната ръка означавало: „Вие много бързате!“ Ако госпожицата си вее с лявата ръка: „Аз обичам друг!“. Ветрилото в дясната ръка, поднесено към бузата: „Обичам те!“.
Полутоновете били норма в общуването между хората от викторианския период. Говорели с полунамеци, имали предвид нещо друго и много рядко казвали нещата пряко. Откровено и просто помежду си можели да говорят само млади и много добре познати момичета. Маниерността и уклончивостта се насърчавали и приемали за норма.
След танците гостите били канени на вечеря в зала с вече поставена дълга маса, на която били подредени картички с имената на гостите. Освен красиви вази, свещи, цветя и сервизни артикули, нищо друго не се слагало предварително върху масата.
След като сядали, гостите сваляли ръкавиците си (според етикета разголването на ръцете било позволено само на масата). Докато лакеите разливали първото ястие, обикновено супа от стриди, гостите, които огладнявали по време на танците, разговаряли помежду си. След супата ястията следвали едно след друго, всяко от които било тържествено внасяно от лакеите върху огромни блюда. Според английската традиция те били поставяни на ниски бюфети покрай стените, откъдето лакеите сервирали порции в чиниите на гостите. Много скоро оставали само главите и костите на животните, рибите и птиците, както и декорациите от зеленчуци. Да се поднесе на масата животно без глава се смятало за много лош тон или пък просто, че главата вече била вмирисана. След танците всички имали великолепен апетит.
Вечерята завършвала със сладолед – и следвали отново танци, игри и други забавления.
