Викторианските балове се отличавали с нещо доста любопитно – през 1830-те години тяхна почти неотделима част станали спиритическите сеанси. Докато част от гостите танцували, други седели в тайнствен мрак и медиумът ги „свързвал“ с техни починали близки и приятели. Задачата на домакинята била да посрещне нуждите на двете страни и да подготви всичко за почивка и забавление.
От ранно утро всичко в дома било с краката нагоре. Слугите, досега почти незабележими, вече не се опитвали да се крият, щом се появявали господарите. Всички били заети. Подът в гостната бил лъснат до блясък, диваните, канапетата, креслата и столовете – поставени на определените им места. Бил приготвен подиум за оркестър.
Според неписаните закони на онова време, дневната за танци била допълнително осветена. Където било възможно, се поставяли и окачвали светилници така, че никой в залата не можел да се скрие в тъмното. Но понеже отчитали, че ярката светлина можела да раздразни нежните очи на дамите, свещите били поставяни зад тъмни стъкла.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
