Много любители на суши рано или късно задават въпроса: колко може да се консумира от този прочут японски деликатес и дали наистина е толкова здравословен, както гласят легендите?
Суши или суси, както го наричат понякога, придобило широка популярност в целия свят от началото на 1980-те години. Това блюдо не може да се сравни с никое рибно ястие от западната кухня. То имат неповторим вкус и много фина текстура.
Класическото суши не се обработва. Използва се прясно уловена морска риба. Най-често суши се приготвя от морски костур, риба-тон, сьомга и скумрия. Вместо риба, подходящи основни продукти са още скариди, октоподи, змиорки, раци.
Не е прието да се готви от речна риба. Понякога се използват пушени рибни филета. Но японците са убедени, че консумацията именно на сурова риба може да подобри здравето и дори да удължи живота.
Има различни начини за приготвяне на суши. Най-често срещаният вариант са много тънко нарязани парчета риба, които се допълват с най-различни пълнежи: зеленчуци, водорасли и други морски дарове. Те се подправят с пикантни сосове и се увиват в морски водорасли. Всички продукти трябва да са съвсем свежи.
Исторически първите суши се появяват в Южна Азия. Там вареният ориз започнал да се използва за готвене и консервиране на риба. Тя се почиствала и нарязвала на малки парченца. След това се осолявала и смесвала с ориза. После я слагали в бъчви и върху нея поставяли камъни, за да я пресоват и да се изтласка въздухът. След 2-3 седмици заменяли камъните с капак.
Процесът на млечно-кисела ферментация на ориза и рибата продължавал няколко месеца – така тя оставала годна за консумация през цялата година. Ферментиралият ориз, който се превръщал в неприятно миришещо лепило, обикновено се изхвърлял.
През Китай и Тайланд този метод за консервиране на рибата дошъл в Япония около VІІ век. И досега в страните от Южна Азия е запазена традицията да се яде ферментирала риба. Китайският йероглиф за суши може да се преведе като „маринована риба“, но там тази традиция на готвене не се запазила.
Първите оризови суши започнали да се приготвят през ХVІІ век. Те се състояли от варен ориз, оризова мая, морски дарове и зеленчуци. Оттогава оризът се превърнал в неразделна част от сушито. Сетне към него добавили оризов оцет. Готвачите започнали да го слагат заедно с различни подправки, това помагало да се избегне ферментацията. Така времето за приготвяне на суши значително се съкратило.
През ХІХ готвачът Йохей Ханай от Токио решил изцяло да се откаже от мариноването на рибата. Той пръв започнал да я сервира на трапезата сурова. Сега вече процесът на готвене отнемал само няколко минути. Дори се формирали два стила на приготвяне на ястието. Първият от тях бил наречен „Кансай“ по името на район в град Осака. Вторият нарекли „Едо“ – по старото название на Токио. Сушито в Осака представлявало ориз, приготвен по специфичен начин и смесен с другите съставки. Слагали го в красиви форми-опаковки, които също се консумирали. В Токио било парче риба, лежащо върху малка купчинка ориз с подправки.
Полезните свойства на това ястие се дължат на обстоятелството, че продуктите му съдържат различни витамини, микроелементи, мастни киселини от типа омега-3 и белтъчини. Много е важно да не се подлага на топлинна обработка, която значително намалява благоприятното въздействие на витамините и микроелементите. Сушито помага за подобряване на дейността на сърцето, кръвоносните съдове и стомаха, засилва умствената активност. Рибните мазнини съхраняват паметта.
В рибата почти няма холестерол, който е враг на сърдечно-съдовата система на организма. Според мнозина учени редовната консумация на риба намалява риска от рак, сърдечна аритмия, инсулт.
„Нори“ представляват специални листа от водорасли, които се използват за приготвяне на суши. Самите японци консумират нори почти ежедневно, което има благоприятен ефект върху здравето им. Достатъчно е да ядете 30 грама нори на ден, за да задоволите дневната нужда на организма от йод.
Суши най-често се консумира със сос „уасаби“, който има антисептични свойства. Яденето му ефективно помага за отслабване. Средна порция съдържа около 350 килокалории. Съдържанието на мазнини е само 3,6 грама. Има дори специални диети с ниско съдържание на мазнини, базирани на това ястие. За сравнение: мазнините в порция пържено пиле са 12 грама, във варената наденица – 21 грама, а в двойна порция сметана в кафе – 13 грама.
Не е изненадващо, че сред японците има много столетници и на практика почти не се срещат дебели хора.
Редовната консумация на суши значително намалява риска от рак на белия дроб при пушачите. Това ястие помага за справяне с депресия.
Въпреки това, то може и да навреди на човешкия организъм. На първо място, яденето на сурова риба заплашва да ви зарази с различни паразити. Подобни инциденти в Япония вече са известни. Ето защо, ако поръчвате суши, правете това само в големи реномирани ресторанти.
Според азиатски учени, яденето на сурова риба причинява рак на черния дроб. Симптомите на заболяването могат да се появят чак след няколко години.
Не наблягайте и на соевия сос, който е традиционна азиатска подправка. 1-2 супени лъжици соев сос съдържат 1-1,5 грама сол. Дневната норма е 4-8 грама.
