През 1827 г. между Русия, Англия и Франция била подписана Лондонската конвенция, според която Турция трябвало да предостави на Гърция пълна автономия. Турците, обаче, отказали да признаят конвенцията.
Тогава обединена корабна ескадра на Русия, Великобритания и Франция (общо 1276 оръдия) под командването на най-старшия по чин – английския вицеадмирал Едуард Кодрингтън, се насочила към залива Наварин в Йонийско море, където се намирал турско-египетският флот (с общо 2200 оръдия) под командването на Мухарем бей.
Турците били защитени още от брегови батареи (165 оръдия) и 6 брандера (кораби, натоварени с барут и смола, използвани като запалителни). Те отстъпвали на съюзниците по брой на линейните кораби: 3 срещу 10, но значително ги превъзхождали във фрегати, корвети и бригове. Съюзниците имали почти двойно по-малко оръдия – но пък ги превъзхождали по тренираност и подготовка на личния състав.
Кодрингтън се надявал само с демонстрация на сила, без използването на оръжие, да принуди противника да приеме исканията на съюзниците.
Турският флот бил построен в 3 редици и оформял свит полумесец. Тесният вход към залива и фланговете били прикрити от бреговите батареи и брандерите. Слабостта на тази ескадра бил малкият брой линейни кораби – най-силните воено-морски единици по онова време. Турските оръдия били почти двойно по-вече от тези на съюзниците. Но те били най-вече от среден и малък калибър, които дори при такова числово превъзходство не можели да се сравняват с мощната голямокалибрена артилерия на съюзниците.
Освен това, турските кораби от третата линия трудно можели да стрелят поради голямото разстояние, лошата видимост в барутния дим и страха да не улучат свои кораби. Но като цяло турско-египетската ескадра била силна и заемала сравнително добра позиция.
Отначало нито едните, нито другите имали намерение да влизат в бой. Турците позволили на ескадрите на Англия и Франция да влязат в залива и да се закотвят в непосредствена близост до турските кораби. Флагманът „Азия“ на Кодрингтън застанал пред два флагмана едновременно – на турския капитан Тахир паша и египетският адмирал Мухарем бей. Британците изпратили до турците парламентьор с вежлива молба да отдалечат за всеки случай брандерите – но нервите на турците не издържали, убили парламентьора лейтенант Фицрой и открили огън по съюзниците. Битката при Наварин започнала.
По това време руската ескадра тепърва навлизала в залива – и попаднала под обстрела на турските оръдия и крайбрежни батареи, нападнали я и брандерите.
Критична ситуация се развила и около английския адмирал Кодрингтън. Корабът му „Азия“ се озовал под обстрел от двата турски флагмана и кораби във втората линия на противника. Неговата бизан-мачта (задната мачта) била строшена, няколко оръдия излезли от строя. Количеството на повредите бързо се увеличавало.Точно в този момент на помощ дошъл руският флагман „Азов“. Скоро корабът на Тахир паша бил изхвърлен на брега, а този на Мухарем бей изгорял. Били потопени няколко кораба от втората турска линия.
Но „Азов“ бил принуден да се бие едновременно с пет вражески кораба. Към него летели гюллета, картеч, брандскугели (свързани гюллета), дори парчета желязо и ножове, с които разярените турци зареждали оръдията си. Избухнали пожари, а пробойните се появявали една след друга. Ситуацията се подобрила едва, след като се приближили другите руски кораби. Но на „Азов“ загинали 24 моряци, ранени били 67. Въпреки това, всеки изстрел на неговите оръдия попадал в целта…
Наваринското сражение приключило в 18.20 ч. Били потопени 60 турски кораба, а почти всички останали изгорели през нощта. Загинали над 8 хиляди турци.
Съюзниците загубили 8 офицери и 171 моряци убити, също и около 600 ранени.
Причините за разгрома на турците бил две сериозни грешки на тяхното командване. Първо, те позволили на английските и френските ескадри свободно да влязат в залива. Второ, артилеристите им стреляли главно по мачтите и такелажите (въжетата) – но това било ефективно само в битка под платна в движение. Съюзниците обстрелвали корпусите на вражеските кораби и нанасяли значително по-големи щети.
Флагманът на руската ескадра „Азов“ под командването на капитан 1-ви ранг Михаил Петрович Лазарев (откривателят на Антарктида) унищожил 5 турски кораба, включително флагмана на турския флот. Сред тези, които се отличили на „Азов“, били още и тримата бъдещи велики адмирали на Русия – тогава лейтенат Нахимов, мичман Корнилов и гардемаринът (курсант) Истомин.
За своите бойни подвизи линейният кораб „Азов“ станал първият в руския флот, който получил кърмови Георгиевски флаг и вимпел, както и званието „гвардейски“. Много старши фицери били наградени с руски, английски и френски ордени.
Скоро след сражението адмирал Кодрингтън бил уволнен, защото английската политика по онова време се състояла в подкрепа на Турция. Той се оказал добър адмирал, но посредствен политик. Тези интриги на управляващите кръгове на Англия обаче не трябва да хвърлят сянка върху английските моряци и офицери, които храбро, доблестно и безкористно изпълнявали своя дълг в кървавата битка.
Гърция останала под пълната власт на Турция. Султанът се обявил за свободен от всякакви споразумения с Русия, затворил преминаването през Черноморските проливи за руските кораби и призовал към „свещена война“ срещу руснаците. Резултатът бил, че през април 1828 г., 5 месеца след битката при Наварин, император Николай I обявил война на Турция.
Едва след като Русия победила в тази война, с Адрианополския мирен договор от 1829 г. Гърция, Молдова и Влахия получили автономия, като била потвърдена и дадената през 1826 г. автономия на Сърбия.
