Битката на гладиаторите Верус и Приск се счита за най-известното изпълнение на гладиатори в историята и единствената битка, описана подробно от съвременник. Трагедията на битката се състояла в това, че в нея двама най-добри приятели, любимци на римската общественост, се борили до смърт.
Воини роби
Верус бил от немските варвари и като дете бил заловен от римлянин. По-късно бил превърнат в роб и изпратен в кариера, където израснал, занимаващ се с тежка физическа работа. Пораснал, Верус решил да вземе в ръка гладиаторски меч. По време на селекцията в училището за гладиатори, младежът срещнал друг кандидат за обучение – син на роб Приск.
За да изберат най-добрите, младежите участвали в демонстрационна битка. В пясъка на арената и двамата бойци се оказали смели силни воини и треньорите решили да вземат и двамата. Още по време на тренировките Верус и Приск станали най-добри приятели и когато се биели по двойки, никой не можел да им устои. На арената гладиаторите бързо набрали популярност, пред капризната римска публика и станали истински „звезди“ на своето време.
Големи игри
През 80-тата година от нашата ера, император Веспасиан завършил изграждането на огромен амфитеатър, известен днес като Колизеума. В чест на това събитие той наредил да се проведат игри, каквито още не било имало в Рим. Древният римски историк и писател Гай Сутоний пише:
„По време на освещаването на амфитеатъра и баните, построени набързо, Веспасиан показа гладиаторска битка, невероятно богата и великолепна; Той организира морско сражение на същото място, след което извади гладиатори и пусна пет хиляди различни диви животни в същия ден.“
Специална изненада очаквала римляните в края на забележителния празник. Любимите им гладиатори – приятелите Верус и Приск, за първи път щели да се бият не по двойки, а помежду си. Победителят в битката щял да получи свобода, а губещият – погребален покров.
Театър на смъртта
Битката на гладиаторите не била само битка на роби-воини. В имперски времена това било театрално представление, най-често разиграващо древен мит или битка от минали векове. Масовката, която бивала убита по време на игрите, били прости роби и престъпници, осъдени на смърт. Гладиаторите били пазени и се представяли в десетки роли, отличаващи се с оръжия и защитно снаряжение.
Верус имал роля на гопломах, като имитирал воин от древна Гърция. Основното му оръжие било копие и кама. Приск се биел като мармилон с къс меч и правоъгълен щит. Сред публиката на Колизеума бил и римският поет Марк Валери Марциал, който описал битката.
Равни в битката – равни в наградата
Валери Марциал написал, че бойците били еднакво силни и дълго време никой от тях не можел да надделее. Когато гладиаторите, окървавени и изтощени, застанали един срещу друг, тълпата започнала да крещи така, че императорът да пощади и двамата войни. Но Веспасиан решил друго. Той наредил на гладиаторите да се бят без щитове, докато един от тях не умре. Боят продължил, но все още никой не губел. Тогава императорът спрял битката и решил, че равните в битката трябва да са равни по награда.
Приятелите гладиатори получили лавров венец и дървен меч, който бил символ на свободата. Получил свободата си, Приск стана треньор в гладиаторската школа на Флавий Квинт Валерий, а приятелят му Верус се завърнал в Германия. Повечето съвременни историци смятат, че император Веспасиан е планирал изхода на битката. Така той се опитал да спечели любовта на жителите на Рим, които наскоро оцелели при огромния пожар, унищожил половината град.
