Когато на 22 юни 1941 г. немците нападнали СССР и започнала Великата Отечествена война, Александър Солженицин, за разлика от своите състуденти в Московския институт за философия, литература и история, където учел по онова време, не се записал доброволец за фронта. Повиквателна за армията също не получил поради решението на медицинската комисия, че е „ограничено годен“. Това разказва първата му съпруга Н. А. Решетовская в своята книга „В споре со временем“. Тя твърди, че: „Той дори положи усилия, за да получил тази медицинска справка още в мирно време, защото се боеше, че службата в армията ще попречи на плановете му. И изведнъж започна войната“.
Все пак Солженицин бил призован в армията, макар и малко по-късно, през октомври 1941 г. До март 1942 г. той служел като каруцар в транспортен батальон към щаба на Сталинградския военен окръг. Командирите му го препоръчали за приемане в артилерийско училище. По време на войната „артилерийско училище“ се наричали ускорени 6-месечни курсове за обучение, – и през ноември 1942 г. лейтенант Солженицин бил изпратен на фронта. Там през 1943 г. заради участието си в Орловско-Курската и Белгородската операция бил награден с орден „Отечествена война“ ІІ степен и произведен в чин старши-лейтенант. По-късно самият той описва своята служба не съвсем ласкаво в прочутата си книга „Архипелагът ГуЛАГ“.
По-късно участвал в известната военна операция “Багратион”, бил произведен капитан. Наградили го с орден „Червена звезда“, сражавал се за освобождението на Полша, където извадил късмет да остане жив – там загинали над 600 хиляди съветски войници и офицери.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
