дек. 1, 2019
101 Views

Йошико Кавашима: принцесата-шпионка

Автор:

Принцеса Йошико Кавашима понякога била наричана „Мата Хари на Изгряващото слънце“. Но историята на нейната европейска „колежка“ въобще не може да се сравнява с перипетиите в живота на Йошико.

Мата Хари била обикновена танцьорка, която в леглото си получавала разузнавателна информация в полза на Германия. Но тя не е учила в разузнавателна школа, не е разигравала сложни интриги сред аристократи от няколко държави, не е предвождала в битка отчаяни храбреци и не е организирала отвличане на владетели.

Йошико Кавашима. Снимка: Уикипедия

Понякога смятат Айсингеро Сянюй за принцеса, но това е вярно само отчасти. Тя е дъщеря на наложница (сексуална робиня) на княз от манчжурската династия. В хаоса при свалянето на китайската императорска династия Цин бащата дал дъщеря си за възпитание при своя приятел, японския търговец, шпионин и авантюрист Кавашима Нанива. Именно той решил да превърне детето в истинска разузнавачка от висока класа.

Така Айсингеро Сянюй станала Йошико Кавашима. Бащата умрял, когато момичето било на 15 години, а майката, според манчжурските обичаи, се самоубила, за да не се разделя със съпруга си на оня свят. Сянюй останала сираче и се отдала на обучението си, което включвало бойни изкуства, шпионаж и владеене на хладно оръжие.

Йошико Кавашима с братята си и приемния си баща Нанива Кавашима. Снимка: Уикипедия

Тя се движела във висшето общество и флиртувала както с мъже, така и с жени. От 17-годишна възраст след неуспешен опит за самоубийство девойката започнала да носи мъжки дрехи – външността й давала възможност да играе ролята на благороден младеж. Но тя не се криела. Напротив, още от млади години нейната личност била в центъра на вниманието на светските хроники. Йошико работела предимно открито, под собственото си име и само в изключителни случаи се дегизирала като мъж.  Предимствата на нейния характер били смелост, изключителен ум, способност да съблазнява и убеждава. Благородният произход на момичето й позволил да се приобщи към аристократичните кръгове.

На 21-годишна възраст в Порт Артур Йошико Кавашима се омъжила за монголския аристократ и военачалник Ганжуржаба, приятел на баща й от Манчжурия. Семейството им обаче скоро се разпаднало. Две години по-късно Йошико се озовала в Шанхай – град, към който се концентрирало вниманието на всички азиатски разузнавания. Тогава това бил най-важният политически център в Азия.

Йошико Кавашима. Снимка: Уикипедия

Японските наставници поставили за задача пред Йошико да обедини старата китайска аристокрация, която вече била загубила своето влияние и богатства, около империята на Изгряващото слънце. Едновременно трябвало да се занимава с шпионаж и да търси информация.

Настойник, учител и любовник на „японската Мата Хари“ станал Танака Рюкити – военен аташе и един от най-добрите разузнавачи на Япония. Тя била сред най-талантливите му агенти: интелигентно, решително и изискано момиче с благороден произход, което харесвало да облича мъжки дрехи и било готово да направи всичко, за да възстанови манчжурската династия. Когато Рюкити бил отзован, го заменил Д. Кенджи, ръководител на разузнаването на японската Квантунска армия и идеологически вдъхновител за отделянето на Манчжурия от Китай.

Женитбата на Йошико Кавашима за Ганжуржаб допринесла много за създаването на Манчжоу-Го – японски протекторат в Манчжурия. Новата държава се нуждаела от лидер. По заповед на Кенджи, Йошико използвала своите умения и способности, за да убеди последния владетел от династията Цин – император Пу И, да имитира свое „отвличане“ и да премине на страната на Япония. Императорът бил преместен от Шанхай в Манчжоу-Го, където през 1934 г. седнал на трона. Самата Йошико получила генералско звание в новата държава и сформирала собствена армия от няколко хиляди войници. Войската й поддържала реда в Манчжурия. Тези събития са разказани в прочутия филм от 1987 г. „Последният император“ на Бернардо Бертолучи, където ролята на Йошико се изпълнява от Меги Хан.

Снимка на Йошико Кавашима с автограф. Снимка: Уикипедия

Вестниците в Япония прославяли Йошико като „азиатската Жана д’Арк”, приписвали й жестокост и военни престъпления. Но ставало дума за обикновена пропаганда, никой не може да каже къде свършвала истината и започвала измислицата.

Проблемът бил обаче невидим: Йошико постепенно започвала да се съмнява в справедливостта на каузата, за която се борела. Може би тя вярвала, че създава по-добър свят, в който азиатските нации ще бъдат обединени и ще се развиват. Обаче действията на Квантунската армия, които наподобявали нацистките, очевидното презрение на японските генерали към аристокрацията от други националности, включително към императора Пу И, военните им престъпления, откритата експлоатация и потисничество на „освободените“ народи – всичко това накрая я убедило, че е на погрешната страна.

Тя разпуснала армията си и започнала да говори по радиото. Йошико директно обвинявала Квантунската армия в зверства и жестокости. Дори изпълнявала песен, съчинена от самата нея.

Йошико в Кимоно с подписа си към приятелите си. Снимка: Уикипедия

Разбира се, японците не били доволни от подобни изяви. Обаче не смеели да арестуват или убият такава видна личност, която имала връзки във висшите ешелони на властта. Просто я лишили от постовете й. Никой вече не се нуждаел от нейните шпионски способности. Тя изпаднала в депресия, компания й правела само една дресирана маймуна…

След края на Втората световна война правителството на китайската партия Гоминдан арестувало Йошико като японска шпионка. Следствието продължило 3 години. Била осъдена на смърт и разстреляна на 25 март 1948 г.

Но съществува хипотеза, според която Йошико успяла да избяга от затвора и живяла още 30 години в Северен Китай под друго име. Така завинаги съхранила своя ореол на романтична, тайнствена и загадъчна историческа фигура.

Категория:
Uncategorized

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title