Сред мнозина историци е разпространено мнението, че в началото на зимата на 1941-1942 г. коварната, милитаристична Япония подло принудила Третия райх да участва в абсолютно ненужното му военно противостояние с Америка. Подобен ход бил нежелателен за Хитлер. Той уж не искал да обявява война на САЩ, но направил това поради съюзническите си задължения към Япония и противно на собствените си планове.
Но в същото време възниква един логичен въпрос: „Как се случило, че на 22 юни 1941 г. тези „съюзнически задължения“ не принудили Япония да обяви война на Съветския съюз – а малко по-късно същите „съюзнически задължения“ по странен начин „принудили“ Третия райх да обяви война на Америка?
Духът и текстът на Тройния пакт между Германия, Италия и Япония може да се открият в един доста малък документ, който всъщност съдържа „съюзническите задължения“. Това е Берлинското споразумение от 27 септември 1940 г., което именно в аналите на историята останало с названието „Троен пакт“. Според чл. 3 от този договор Германия, Япония и Италия трябвало да си осигурят взаимна подкрепа с военни, икономически и политически средства, ако някоя от тези страни бъде нападната от държава, която не участва в китайско-японската конфронтация и европейската война.
Лесно е да си припомним, че нито на 28 октомври 1940 г. (нападението на Италия и Германия срещу Гърция), нито на 6 април 1941 г. (нападението на Германия срещу Югославия), нито на 22 юни 1941 г. (нападението на Германия срещу СССР) никоя от държавите на Тройният пакт не била нападната, а точно обратното: именно тези държави нападнали други страни. Следователно, нито едно „съюзническо задължение“ не „принуждавало“ Япония да обяви война на Югославия, Гърция или Съветския съюз – и тя не им обявила война. По същия начин „съюзническите задължения“ не можели да принудят Хитлер да започне автоматично война на САЩ, след като като Япония нападнала Щатите на 7 декември 1941 г. при Пърл Харбър. Така става ясно, че фюрерът не е взел решението да обяви война на САЩ поради необходимостта да спазва някакви „съюзнически задължения“ към Япония.
От юридическа гледна точка, в началото на Втората световна война САЩ не подкрепяли нито една от воюващите страни. Вярно, че де факто от 1939 г. те започнали да доставят военна техника и суровини на държавите, които воювали против нацистка Германия. Отначало за пари или в замяна, например, срещу разполагане на военни бази в западната част на планетата. От пролетта на 1941 г. доставките започнали да се извършват по програмата „ленд-лиз”, в която през есента на 1941 г. бил включен и СССР. Освен това, от края на лятото на същата година военно-морските сили на САЩ започнали да ескортират до Исландия американските морски транспортни конвои за Великобритания, която германците били блокирали на нейния остров. Военните кораби на Щатите очевидно щели да атакуват фашистките подводници в случай на заплаха за ескортираните кораби или за самите тях. Хитлеристите нямали право да атакуват (нали все още не били във война със САЩ), макар че „превантивно“ нанесли няколко торпедни удара по американски ескадрени миноносци.
В тази ситуация Хитлер трябвало да предприеме нещо, за да има причина да заповяда атаки срещу американския флот. В противен случай американските транспортни кораби спокойно щели и занапред да зареждат Британия с техника, оръжие, боеприпаси и суровини – а немските подводничари щели с вързани ръце само да гледат през перископите си. Ето защо, Хитлер намерил формално основание да обяви война на САЩ, като се позовал на „съюзнически задължения“ към Япония.
Не е известно каква е била реакцията на нацисткото ръководство на новината за нападението на Япония срещу САЩ на 7 декември 1941 г. Японците уведомили своите съюзници от Тройния пакт за предстоящото нападение още на 30 ноември. Германският външен министър фон Рибентроп се договорил с италианските си колеги за съвместни действия срещу американците.
По всяка вероятност Хитлер възприел с възторг новината за атаката на японците срещу Пърл Харбър – това го оправдавало да обяви война на САЩ и така да започне да потопява американските конвои с помощта за Британия. А после наградил посланика на Япония Хироши Ошима с най-високото отличие на Германия за чужденци.
Всъщност, германците започнали война с Америка само, за да постигнат собствените си цели. Освен това, съответното решение било взето след контранастъплението на Червената армия край Москва през декември 1941 г. – първото голямо поражение на Германия във Великата отечествена война, когато планът за „светкавичната война“ с СССР се пропукал. Голямата надежда на Хитлер се състояла и в това, че в замяна и „от благодарност“ Япония ще обяви война на СССР. Притиснат от две страни, Съветският съюз трябвало да капитулира.
Но японците вече били разгромени веднъж през 1939 г. при Халхин-Гол от бъдещия маршал Георгий Жуков. Сега те наистина благодарили на Хитлер за обявяването на война на САЩ – но цялата им благодарност стигнала дотук и се изразила само в словесна форма.
Това се оказало решаващо за хода на войната – Сталин спокойно изтеглил далекоизточните си дивизии, които дотогава стоели бездействено срещу Япония, и ги хвърлил срещу немците при Москва. Съветската столица била спасена и започнал обратът във Втората световна война.
