Както е известно, модата е много странна изява на човешката дейност, особено в областта на облеклото. Понякога някои дрехи не се променят с векове. В други случаи, обратно – сменят се през няколко години.
За едни от най-странните предмети в европейския гардероб може да се смятат бухналите дантелени яки, които били носени от заможните хора през Ренесанса. Те са особено интересни с оглед на факта, че чисто и просто не изглежда да са били нещо кой знае колко практично или поне донякъде удобно.
Навярно всеки що-годе грамотен човек е виждал старинни картини, на които са изобразени знатни особи с огромни дантелени яки. Но малцина знаят как се нарича това произведение на шивашкото изкуство от епохата на Ренесанса. Такава яка носела названието „раф“. В историята на модата е прието и друго, неофициално име – „воденичен камък“.
Рафът се появил някъде около началото на ХVІ век в Испания. Популярна легенда гласи, че тази яка е била измислена от една от видните испански благороднички с много грозна шия. Но, все пак, това е само легенда – при това явно с привкус на жълта клюка от онази епоха. Нищо чудно дори тогава от ухо на ухо да се е носело и името на въпросната аристократка, и то, както често се случва, в средите на най-добрите й приятелки или евентуално съпернички за мъжко внимение.
Всъщност рафът претърпял дълга еволюция от малка дантелена яка до огромно натрупване на купчина нагънат плат. Това ясно се вижда върху портретите от онази епоха.
Отначало „воденичният камък“ имал скромни размери. Прави впечатление, че от самото начало го носели и мъже, и жени. Към 1560-те години обаче рафът значително се увеличил на диаметър, а след още десет години сериозно нараснал и на дебелина. Ако се вгледате в портретите, може да останете с впечатлението, че благородниците постоянно се упражнявали да увеличават своите рафове. Интересно е и обстоятелството, че след като „воденичният камък“ станал наистина твърде голям, започнали активно да го пудрят и колосват. Това далеч не било лесна дейност и така в градовете се появили цели работилници, които се грижели за дантелените яки.
Много по-странни версии и, съответно, спорове предизвиква чисто практическата функционалност на рафа. Твърдят, че той бил служел като защита срещу бълхи и въшки, укриване на сифилис, мръсна шия. Някои дори заявяват, че рафът действал като вентилатор, за да скрие миризмата на пот. Всички тези версии са просто изсмукани от пръстите, като се има предвид, че много преди XVI век в европейските градове били вече построени огромен брой бани и бръснарници.
Чистотата винаги е била отличителен белег на богатите хора, особено на аристокрацията. Шаблонният антихристиянски стереотип за „немитата Европа“ може частично да се отнася в най-добрия случай за съвсем Ранното Средновековие с неговите варварски племена – но то е около 1000 години преди създаването на рафа. Версият за прикриване на белези от сифилис дори няма защо да се обсъжда. Да не би целият испански кралски двор да е бил сифилистичен?
Все пак: дали „воденичният камък“ имал чисто приложна функция? Най-вероятно не. Подобни елементи от облеклото, без никаква утилитарна роля, познаваме и днес: например, мъжката вратовръзка. А в онази епоха много често модата била диктувана от видни придворни личности, както и от фаворитите (фаворитките) на различни владетели. Напълно е възможно рафът да се е появил поради каприз на някоя от тогавашните „звезди“ на испанския кралски двор.
Определено своеобразната яка имала само декоративна функция. Тази версия се подкрепя и от факта, че рафът изчезнал от гардероба на благородниците в Испания също така внезапно, както се бил появил. Странните яки били забранени още през ХVІІ век от испанския крал Филип IV, а скоро изчезнали и от цяла Европа.
