Кои били най-лошите занаяти и длъжности през Ранното Средновековие? Палач? Копач на гробове по време на чумна епидемия? Или бояджия на платове (известно време се запазил стария римски начин за боядисване на текстил с урина)?
Да, всички тези професии били неприятни. Но определено едно от най-рискованите занимания в онази епоха било да си крал на Нортумбрия.
Нортумбрия била едно от няколкото англосаксонски кралства в Ранното Средновековие – на границата между Англия и Шотландия. То било основано в средата на VІІ век. Отначало кралството, възникнало през 655 г,. имало сравнително стабилно, силно управление на монарси от една династия. Тази ситуация обаче не могла да продължи вечно, защото кралското семейство се разклонило на много части – съответно мнозина станали претендентите за трона. Така в началото на VIII век в Нортумбрия започнала истинска властова въртележка.
Разбира се, днес не знаем всички подробности, защото изворите от такива далечни времена са доста малобройни. Но изглежда, че неприятностите започнали с Едуулф – крал с неизвестен произход, който управлявал само няколко месеца (704-705 г.). Вероятно бил член на конкурентна династия, но бързо бил свален, а на трона седнал малолетният Осред от династията Идинг.
Сетне възникнала безпрецедентна ситуация: владетелите се сменяли като в калейдоскоп и никой не успявал да осигури приемственост за потомците си. Осред бил убит през 716 г. и престолът се наследил от далечния му роднина Коенред. Той успял да остане на власт две години и бил свален от брата на Осред – Осрик, който управлявал 11 години (718-729), но също не успял да предаде трона на сина си. Следващ крал станал Кеолвулф.
Той също бил свален от своите съперници и насилствено изпратен в манастир в Линдисфарн – а оттам пък го измъкнали негови привържении, които го сложили на престола да управлява още 6 години. После той отново се отрекъл от трона и станал монах – очевидно по собствено желание. Явно е разбирал, че с корона на главата няма да доживее до дълбока старост.
Братовчед му Едберт управлявал доста дълго време – от 737 г. до 758-ма. Той дори може да бъде наречен най-щастливият владетел на Нортумбрия през VIII век – но също се отрекъл от престола след 20 години управление. Дори успял да предаде трона на сина си… и щастието му свършило. Синът на Едберт – Осуулф, бил убит почти веднага.
За трона започнали да претендират нови династии и произходът на следващите владетели често дори не може да се определи. Етелвалд Мол (758-765) бил свален от Елхред, който от своя страна бил изгонен през 774 година. Заменил го Етелред (774-779) – син на Етелвалд Мол, но след няколко години и той бил прогонен. На трона седнал Елфуолд, който бил убит през 788 г.
Следващият цар, Осред II (788-790), бил син на Елхред, който управлявал по-рано. Но бързо го изгонили. Вакантното място било заето отново от Етелред. Може би не постъпил умно, като се върнал от изгнанието, защото след по-малко от шест години бил убит (796). За няколко месеца бил заместен от Осбалд, но той дори не успял да се закрепи на трона. През същата година 796 г. бил свален и властта преминала към Ердуулф. Ако някой предположи, че той също бил прогонен, няма да сгреши – това се случило през 806 г.
Също така, жертви на заговори често ставали и кралските синове, кандидати за престола.
Да, наистина: да седиш на трона в Нортумбрия през VІІІ век била една от най-лошите длъжности на Ранното Средновековие.
–
