Как започнало Великото Преселение на народите

В световната и в европейската история имало много мащабни преселвания на различни народи. Но само едно от тях, което започнало през IV век, получило името „Велико“. То станало най-известното и сравнително добре описано в историческите извори. Причината за това е, че именно това Преселение съвпаднало с падането на Западната Римска империя – като едновременно било и главната причина. Как започнало всичко?

Около половин хилядолетие по-рано, през II век пр. Хр., скандинавското племе вандали се заселило на територията на днешна Германия.

Вандалите живели дълго време в района между реките Висла и Долна Елба, след което поели на юг. Към III век вече заплашвали даките и грабели земите на най-западната римска дунавска провинция – Реция, както и Панония (днешна Унгария). До един момент те мирно съжителствали с римляните и към IV век вандалските селища в Панония дори изпращали войници за римската армия. Всичко се променило, когато пристигнали хуните.

Поради хунската заплаха племената на вандали, алани, свеви, готи и много други народи поели към земите на римските провинции. Рим бил нападан няколко пъти – накрая именно вандалите го разграбили и опустошили. Западната половина на Римската империя била разкъсана на парчета, които по-късно се превърнали във варварски кралства.

Каква била причината за това безпрецедентно нашествие на много различни племена и народи, които помели непобедимите легиони на най-голямата империя по онова време? Учените са създали много теории, които посочват ​​най-различни причини за Великото Преселение на народите.

Например, глобалното застудяване. Неговата кулминация настъпила в средата на 530-те години – именно тогава Преселението било особено активно. Честите лоши реколти, студът и бурите принуждавали хората да се стремят към топлото крайбрежие на Средиземно море. Това обаче не ги спасявало от метеорологичните аномалии. В самата Италия и други крайбрежни земи по това време били регистрирани огромно количество наводнения, дъждовни бури, студове. Желанието да се намери земя, най-подходяща за живот и земеделие, напълно можело да бъде основен мотив за Великото преселение.

Друга причина било нашествието на хуните. Този народ живеел в степите на север от Китай. Китайците ги наричали „хун-ну“, откъдето е и европейското название „хуни“. По време на редица войни в края на II век. пр. Хр. хуните претърпели смазващи поражения от китайските армии. Китайците се стремели да премахнат напълно заплахата от степите – така хуните били принудени да се отдалечават все повече и повече. В същото време те изтласквали други племена от земите им. Натискът на хуните породил „ефект на доминото“, когато натискането на една плочка води до последователно падане на всички следващи.

Своята роля изиграли и положителните промени сред племената, цивилизовани от самите римляни. Тези племена векове живели наблизо или в самите римски провинции, като с времето усвоили много по-продуктивно земеделие. Тяхната племенна структура също се променила, племената започнали да се обединяват във все по-големи съюзи. Числеността на полу-варварското население също нараснала значително, войниците на тези племена често служели с римляните в т. нар. съюзнически сили и натрупвали военен опит. Например, германският вожд Арминий, който през септември 9 г. разгромил римските легиони в Тевтобургската гора (същите, за които Октавиан Август до края на живота си стенел нощем: „Вар, Вар, върни ми легионите!“), извършил това чрез подло предателство – дотогава служел като римски офицер, но използвал положението си, за да избие своите бивши „колеги“. Между другото, отрязал и главата на приятеля си, консула Квинтилий Вар, с когото неведнъж били пирували заедно.

В резултат, към началото на Великото Преселение всички племена в покрайнините на Римската империя станали много по-силни, отколкото по времето, когато Рим ги подчинил.

Също толкова важно било отслабването на римската държава. Рим през първите векове от своята история преживял много варварски нашествия – и в крайна сметка винаги побеждавал. Но към IV век Римската империя вече била в дълбока криза: икономическа, политическа и най-страшната – демографска. Няколко пъти империята била на прага на разпадането. Накрая била разделена на две части: Западна със столица в Рим, и Източна (Византия) – чийто център станал Константинопол. Римската армия се намирала в дълбок упадък, значителна част от нея била съставена от наемници сред варварите. Именно затова, за разлика от предишните времена, тя не можела да спре нашествието на вандали, готи и други народи, които се стремели да завладеят римските земи.

Най-вероятно, своята роля изиграли всички горепосочени фактори. Всеки от тях поотделно не би довел до разпадането на Западната Римска империя – но взети заедно, те направили катастрофата неизбежна. В резултат на Великото Преселение политическата и етническа карта на цяла Европа била напълно прекроена.

Античността приключила и започнали т. нар. „Тъмни векове“ – първият период на европейското Средновековие.

–