апр. 29, 2020
1304 Views

Най-голямата битка в историята на войните

Автор:

Човечеството познава до ден-днешен около 14 500 войни. Всяка война се състои от битки – малки, големи, авангардни, ариергардни, генерални сражения, победоносни или разгромни. Естествено, нормално е да се появи въпросът: а коя е най-голямата битка в историята?

Според мнозина историци това е битката за Москва през 1941 г. В нея, като се има предвид общото настъпление на нацистите към съветската столица, участвали 7 милиона и 170 хил. души от двете страни.

Германия напада СССР на 22 юни 1941 г. За около 3 месеца по-голямата част от съветската кадрова предвоенна армия е унищожена – тя дала 3 милиона убити, ранени и пленени. СССР загубил най-богатите си и развити в икономическо отношение територии.

Автор на стратегическия план за цялостната отбрана на Москва бил началникът на Генералния щаб Борис Михайлович Шапошников – автор на книгата „Мозъкът на армията“, настолната книга на Сталин през войната.

В царската армия Шапошников, за разлика от тогавашните унтер-фицери Жуков и Рокосовски бил не обикновен подофицер – а командвал Донската казашка дивизия. Удивително е, че той бил дълбоко религиозен човек. В Русия израз на уважение е да се обръщаш към човек на име и презиме – и Шапошников бил единственият, към когото Сталин се обръщал по този начин: „Борис Михайлович“. Към всички други се обръщал със строго официалното „другарю…“.

В Московското направление нацистите създали ударна групировка, два пъти и половина по-многобройна от съветската. Всички пътища оцелели и всички те водели до Москва. Германците напредвали на широк фронт от 800 километра, умишлено разпръсквайки силите си – това била тяхна многократно изпробвана тактика.

В този момент маршал Тимошенко назначава генерал Константин Рокосовски за командир на 16-та армия. Проблемът е само един: тази армия не съществува – нито един офицер, нито един войник. Заповедта е: „Съберете и командвайте онези, които излизат от обкръжение“. Рокосовски се справя блестящо със задачата – 16-та армия се появява на бял свят. От нищото.

През октомври артилерийската канонада се чува в Москва, което означава, че врагът вече е на 70 километра. Московската военна прокуратура тогава докладва: „Тези дни около 780 ръководни служители избягаха от работата си, като присвоиха почти един и половина милиарда рубли. Установени са 1551 случая, когато комунисти унищожават своите партийни документи поради страхливост във връзка с приближаването на фронта”.

И тогава, след първата паника, излиза указ на Сталин от 19 октомври: „С настоящето се обявява, че отбраната на столицата в границите на 100-120 километра западно от Москва е поверена на армейски генерал Жуков. В град Москва се въвежда обсадно положение. Провокатори, шпиони и други вражески агенти, призоваващи към безредие – да се разстрелват на място“.

След парада войските отиват на фронта – Уикипедия

Въпросът тук е, че изразът „С настоящето се обявява…“ е типична фраза от времето на Руската империя; която формула дотогава в СССР никога не се използвала (също както премахнали офицерските пагони, а вместо тях поставяли отличителни знаци върху петлиците). Така възникнал мълчалив съюз между един от унищожителите на Руската империя – и нейните бивши достойни офицери.

В тези дни германците вече били много близо до столицата. Понякога те съвсе нагло настъпвали по шосетата в открити колони, така било по-бързо. Близостта на Москва ги замаяла – съветската столица вече можела да се види с бинокъл.

В самия край на ноември и началото на декември 1941 г. дошъл момент, когато и руснаци, и германци били смъртно уморени. Възникнало мимолетно равновесие на силите. Вече след войната немски генерали ще пишат: „Трябваше ни само още един батальон, за да преодолеем съпротивата“.

В това време от далечна Япония Рихард Зорге докладвал, че японците нямат намерение да нападат СССР. Това освободило около 17 дивизии (приблизително 200 хиляди войници), които били спешно прехвърлени от Далечния Изток към столицата.

Интересен факт е, че при отбраната на Солнечногорск, където се сражавала 16-та армия на бъдещия маршал Константин Рокосовски, решаваща роля изиграли руски музейни оръдия, участвали в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. В най-трудния момент пред лицето на масираните немски танкови атаки Рокосовски отчаяно се помолил: „Дайте противотанкова артилерия!“ Молбата стигнала до самия Сталин и той се обърнал към Артилерийската академия: „Помагайте!“

Така в арсеналите били намерени и разконсервирани стари обсадни оръдия с калибър 6 дюйма (прибл. 152 мм) от 1877 г., които взели участие в освобождението на България от турско робство, а по-късно и в Руско-японската война от 1904 г. С тях в района на Дедовск на две танкоопасни направления направили засади. Оръдията нямали оптически прицели, затова прицелването се извършвало „през цевта“. В първия бой една от засадите успяла да унищожи цяла рота немски средни танкове. Тогавашните съветски 45-мм противотанкови снаряди тежали 1.43 кг и били достатъчно ефективни срещу немските танкове. Но когато старият снаряд от ХІХ век с калибър 152 мм и тегло 45 кг избухвал близо до танка, просто го преобръщал с веригите нагоре. Ако пък улучвал купола, той отлитал на десетки метра встрани.

Смята се, че руският студ изиграл решаваща роля – но през декември 1941 г. температурите били двойно по-високи, отколкото през 1940 година.

Немците били отблъснати. Загубите на Червената армия в битката за Москва били 1 284 600 войници, а немските – 615 000. Но много по-важен бил самият факт, че немците били отблъснати на отделни участъци до 100-200 километра. Това имало голямо морално значение – дотогава Вермахтът не бил губил сражение. Сега станало ясно, че това е напълно възможно. Най-голямата битка в историята на войните вдъхнала нови надежди на целия свят.

 

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu