Прочутите японски професионални наемни убийци „нинджа“ или „шиноби“ още от самото начало на съществуването си били обгърнати в митове и легенди. Много от тези слухове се разпространявали от самите нинджи с цел допълнително сплашване на обикновените хора. Страшната им репутация също била оръжие – често, ако ставало известно, че една от враждуващите страни е наела шиноби, другата предпочитала да се предаде, вместо да стане мишена на невидимите убийци.
Мълвата приписвала на нинджите всевъзможни способности – скачане на 5-метрова височина от място, катерене по отвесни стени или откровена фантастика, като превръщане в животни или възможност да не дишат дни наред. Колкото и да е странно, много от тези истории имали реална основа. Шиноби разполагали с множество инструменти и техники, които позволявали неща, изглеждащи нереални: например, дълги часове абсолютно неподвижно седене сред короната на дърво в очакване на целта. Сред нинджите се откроява един, който в Япония се превърнал в еталон на „благороден разбойник“.
Според най-популярната легенда за него, Санада Куношин е роден през 1558 г. в семейството на самурай от клана Мийоши в провинция Ига. Тогава била епохата на Воюващите провинции – много продължителна гражданска война, продължаваща в онзи момент вече почти сто години. Както подобавало на син на самурай, момчето от ранна възраст овладяло изкуството на меча и се готвело да стане воин, който се сражава с врага лице в лице.
През 1573 г. обаче родителите му били убити от нападатели на враждебен клан. 15-годишното момче успяло да се скрие в гората, където го намерил нинджа от тайно село в провинция Ига. В селото приели сирака и сметнали, че не е късно да го научат на своя занаят. Младият Санада толкова напреднал в тези умения, че само легендарният нинджа Момоти Тамба можел да го учи по-нататък.
Под негово лично ръководство младежът научил всичко необходимо за безшумните убийства: от хвърлянето на ножове до изкуството на невидимостта и тишината. Санада се оказва толкова добър ученик, че дори усвоил тайната способност на най-големите шиноби – превръщането в животни.
Но той бил уличен в тайна връзка с любовницата на Тамба. Подгонили го, но Санада така бил овладял тайните техники на нинджа, че успял да се измъкне от всички свои преследвачи и се скрил в съседна провинция. Тогава взел ново име, с което влязъл в историята – Ишикава Гоемон.
Той събрал банда крадци и разбойници, които ужасявали околните феодали и заможни търговци. Новоизпеченият разбойник не ограбвал бедните, а делял плячката си с тях. Това му създало репутация на „защитник на потиснатите“ и му осигурило десетки скривалища. Селяните с радост укривали застъпника си.
Гоемон грабел богаташите и лесно с вмъквал в добре пазените замъци – за един нинджа това не било особено трудно. Дори му приписвали опит да отрови великия японски пълководец Ода Нобунага, макар и безуспешно. Някои легенди твърдят, че след този инцидент двамата се сприятелили…
Гоемон бил заловен, когато решил да убие Тойотоми Хидейоши – един от най-изтъкнатите тогавашни военачалници и фактически владетел на цяла Япония. Защо планирал това – версиите се различават. Някои твърдят, че решил да отмъсти за жена си, която била убита от войниците на Хидейоши, други – че просто искал да убие най-големия тиранин.
През септември 1594 г. Гоемон минал незабелязано покрай охраната на току-що построения и считан за непревземаем замък Фушими – резиденцията на Хидейоши в Киото, и без особени проблеми стигнал до спалнята му. Останали само няколко крачки – но дали от вълнение или предвкусване на успеха, Гоемон неволно бутнал от масата звънеца, с който при необходимост владетелят викал слугите. Верните стражи дотичали и нинджата бил вързан.
Хидейоши осъдил Гоемон на бавна смърт – да бъде сварен жив в огромен казан заедно с малкия му син.
Казанът бил поставен на площада пред един от будистките храмове в Киото. Събрала се голяма тълпа, за да гледа екзекуцията. Когато палачите запалили огъня под казана, Гоемон взел сина си на ръце и го вдигнал над главата си, за да не падне във врящата вода. Така стоял дълго време, докато нажеженото желязо под краката му казало последната си дума. Народният герой умрял изправен.
Хидейоши, впечатлен от силата на духа му, заповядал синът му да бъде помилван. Палачите успели да хванат момчето миг, преди да докосне водата.
Оттогава ваната във формата на котел, която все още може да се види в Япония, се нарича „Гоемонбуро“ – тоест „вана на Гоемон“.
Ишикава Гоемон останал завинаги в историята и културата на Япония. Той се превърнал в един от най -популярните герои в пиесите на театъра „кабуки“. Историята на японския Робин Худ е вдъхновила много писатели, художници, сценаристи, аниматори и разработчици на игри. Той бил герой още на нямото японско кино. Историята на прочутия нинджа вдъхновява и западни режисьори. Например във филма за Джеймс Бонд „Човек живее само два пъти“ практически се разиграва срещата между Гоемон и Ода Нобунага.
Явно, както и Робин Худ, този народен герой не е заплашен от забрава.
–
