Прусите били самостоятелни племена, които обитавали земите между реките Висла и Неман, като окончателно формирали своите племенни обединения през V век, към края на Западната Римска империя. Тогава търговията с кехлибар ги превърнала в най-богатия народ на балтийското крайбрежие.
Прусите живеели сравнително необезпокоявани, като само след Х век от време на време нападали новосъздаденото полско кралство.
Но през ХІІІ век Тевтонският орден, обединяващ рицари от германските земи, постепенно напуснал Палестина и намерил нова територия за „усвояване“: Прусия. По молба на полския княз Конрад Мазовецки тевтонските рицари започнали да защитават земите му от нападенията на прусите. През 1218 г. римският папа издал була, която приравнявала походите в Прусия с кръстоносните походи в Палестина. Така рицарите-монаси се заели да покоряват територията на своя противник: до 1240 г. почти всички пруски племенни съюзи се подчинили на германския орден. Полските управници на север явно не очаквали такава енергичност от тевтонците и с времето започнали силно да съжаляват за решението си.
Периодът от XII до XIV век в европейската история може спокойно да се нарече епоха на широка експанзия. Населението нараствало динамично (жените в Европа тогава не се замисляли от кой пол са, а просто раждали, когато му дойде времето), идеята за създаване на единно християнско пространство започнала постепенно да се въплъщава с успехите на първите кръстоносни походи, ролята на градовете в средновековното общество нараствала. Манастирите и монашеските ордени успели да прераснат в независими икономически единици, които не само разпространявали истинската вяра, но и показали много добра земеделска производителност.
С течение на времето в пруските земи станало трудно да се разграничи поляк от германец. Процесът на интеграция бил доста бърз. Първите немски имигранти в Прусия идвали предимно от райони, заети сравнително наскоро – Бранденбург, Силезия, Мекленбург. Прусия през XIV век вече била залята от потомци на първите кръстоносци и бюргери, които се заселили по бреговете на Висла през 1230-те години . След рицарите-монаси германското население на Прусия се попълвало от селяни, феодали с имения и бюргери (граждани-занаятчии).
Селяните, които се преселвали в Прусия към средата на 13 век, имали право да притежават парцел от около 33 хектара. Те плащали данъци или директно на Ордена, или на собствениците на земите – епископа или отделния барон. Имигрантите от германските земи можели да предават по наследство земите си на всички свои деца. Местните жители, прусите – само на най-възрастния си в семейството.
Отношението на Тевтонския орден към прусите не било еднакво. На онези, които не се съпротивлявали, им било позволено да се занимават с обичайните си дела, а срещу бунтовниците провеждали наказателни акции. Прусите с по-големи владения също плащали данъци и влизали в опълчението на Ордена. Това вече били тежко въоръжени конници, които имали право да раздават правосъдие в собствените си земи.
Така към XV век в Прусия се появил слой от аристократи с немски, полски и пруски корени – въпреки, че формално всичко принадлежало или на местния епископ, или на Ордена. Сложните отношения между тях довели до това, че в началото на ХV век много собственици на земи сключили споразумение с краля на Полша срещу Ордена и пруските епископи.
Но в самото начало на нахлуването в Прусия, 2 века преди това, Тевтонския орден не се скъпял да раздава земи. Някои германски барони получили от 5 до 15 хиляди хектара и построили замъци, други основали цели градове – например, родът Щанге основал Фрайщад.
Събитията около действията на Тевтонския орден са добре известни – накрая на поляците им омръзнала неговата експанзия, която прераствала в открита агресия. И през 1410 г. в сражението при Грюнвалд, „последната голяма битка на Средновековието“, обединената полско-литовска армия съкрушила тотално орденските сили. Загинали Великият магистър Улрих фон Юнгинген, почти всички магистри и комтури (регионални управители). Днес техните символични гробове се намират в замъка Малборк – някогашната резиденция на Ордена.
До каква степен покоряването на местните племена на прусите е ставало само с насилие? Без съмнение, насилие е имало, защото историята не познава завладяване на земи без насилие. Но един любопитен факт.
През 1454 г. комтур на Ордена съобщава на Великия магистър, че докато четял послание от самия Магистър към поданиците на комтурството – собственици на земя от различен ранг, дребните земевладелци поискали да им се превежда от немски език. Тук ясно личи, че тезата за жестокото, тотално унищожаване на местното население и принудителната интеграция в социалната система на Тевтонския орден изглежда не много убедителна.
Иначе казано: прусите, които приемали върховенството на Ордена, били включвани сравнително равноправно в неговия социално-обществен живот. А през ХІХ в. именно от Прусия започнало обединението на Германия.
–
