Прусите били самостоятелни племена, които обитавали земите между реките Висла и Неман, като окончателно формирали своите племенни обединения през V век, към края на Западната Римска империя. Тогава търговията с кехлибар ги превърнала в най-богатия народ на балтийското крайбрежие.
Прусите живеели сравнително необезпокоявани, като само след Х век от време на време нападали новосъздаденото полско кралство.
Но през ХІІІ век Тевтонският орден, обединяващ рицари от германските земи, постепенно напуснал Палестина и намерил нова територия за „усвояване“: Прусия. По молба на полския княз Конрад Мазовецки тевтонските рицари започнали да защитават земите му от нападенията на прусите. През 1218 г. римският папа издал була, която приравнявала походите в Прусия с кръстоносните походи в Палестина. Така рицарите-монаси се заели да покоряват територията на своя противник: до 1240 г. почти всички пруски племенни съюзи се подчинили на германския орден. Полските управници на север явно не очаквали такава енергичност от тевтонците и с времето започнали силно да съжаляват за решението си.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
