Всеки, който се рови в социалните мрежи, познава термина „смайлик“ (smiley – англ. „усмихнат) и неговото графично изображение, т. нар. „емотикон“ – стилизирано графично изображение на усмихнато човешко лице. Традиционно се изобразява като жълт кръг с две черни точки, представляващи очите, и черна дъга, символизираща устата, с дъгички в краищата за „трапчинки“.
Съответно мнозина си мислят, че емотиконите, респективно „смайликите“, са се появили съвсем скоро, с попкултурата, едва ли не с появата на интернета. И ще бъдат доста изненадани, когато разберат, че първият смайлик е създаден преди… 3700 години. Както гласи популярната сентенция, новото е добре забравено старо. На 18 юли 2017 г. най-старият емотикон е открит от екип италиански и турски археолози при разкопки в град Каркамъш в провинция Газиантеп (Турция). Усмихнатото личице било изписано върху повърхността на керамичен съд за шербет, направен около 1700 г. пр. Хр.
За обозначаване на положителни емоции смайлик е използван в Словакия през ХVІІ век – в тамошните архиви местен адвокат така е показал задоволството си от прочетените документи. Четири смайлика (както весели, така и тъжни) включил в партитурите си през 1919 г. композиторът Ервин Шулхоф. Стилизираният образ на човешко лице е използван от режисьора Ингмар Бергман във филма „Пристанищен град“, за да изрази страдание. По-късно символ на радостно лице е употребен в рекламни кампании за филмите „Лили“ през 1953 г. и „Джиджи“ през 1958 г.
През 1958 г., когато радиостанцията WMCA в Ню Йорк провела конкурс по най-популярното радио-шоу от онова време – Cousin Brucie, слушателите, които отговаряли на въпроси по телефона, били наградени със суичъри „Добри момчета“, съдържащ рисунка на щастливото личице. Хиляди от тях били раздадени в края на 1950-те години.
През 1963 г. Харви Бол, американски търговски художник, бил нает от рекламна компания, за да създаде изображение на щастливо лице, което да се постави върху бутони. Създаденият от него образ с тъмни овални очи и гънки отстрани на устата на ярко жълт фон е най-емблематичната версия. През 1967 г. дизайнът на Бол е използван в рекламна кампания на Университета по федерални спестявания и заеми в Сиатъл.
През 1972 г. френският журналист Франклин Лауфрани представил образа на щастливото лице пред европейска публика, като го нарекъл „Smiley“. На 1 януари френският вестник France Soir започнал промоцията „Отделете време за усмивка“. В нея използвал смайлика, за да подчертае добрите новини и хората да четат тях.
В началото на 1970-те години изображението било популяризирано от братята Бернар и Мъри Спейн от Филаделфия, които го използвали в нова стокова кампания. Те произвеждали копчета, чаши за кафе, тениски, стикери за автомобилни брони и много други елементи, украсени със смайлик и фразата „Желаем ви щастлив ден“. До 1972 г. били продадени около 50 милиона изображения на засмяното личице.
За първи път в историята руският писател Владимир Набоков се досетил да използва препинателната скобка като усмивка. През 1969 г. в интервю за The New York Times той казва: „Често мисля, че трябва да има специална типографска маркировка за усмивка – нещо като извита линия, легнала скобка; това бих поставил вместо отговор на вашия въпрос“.
На 19 септември 1982 г. Скот Фалман , професор от Университета „Карнеги- Мелон“ в Питсбърг, щата Пенсилвания, предложил да се използва поредица от препинателните знаци 🙂 като смайлик.
През 1971 г. Франклин Лауфрани регистрирал усмихнатото лице като запазена марка във Франция. Той създал фирмата Smiley Licensing Corporation, Ltd, за да продава, лицензира и рекламира усмихнатото лице във Великобритания и Европа. През март 2009 г. обаче американски съдия отхвърли претенциите за всякакви права върху всеки символ на усмихнатото личице и думата „smiley“, отбелязвайки, че и двете са станали „повсеместни“ в американската култура много преди първата заявка за търговска марка.
Това ефективно легализира смайлика като публично достояние, поне в рамките на американската юрисдикция. В останалия свят все още се появяват юридически претенции върху усмивката.
–
