Названието на скандинавските морски разбойници – викингите, днес е известно на цял свят. Но някак се забравя, че на бойни грабителски походи тръгвала сравнително малка част от тогавашното скандинавско общество. А на брега оставали мирни хора, които водели спокоен живот.
За културния и социален живот на скандинавците през IX-XI век съдим най-вече по исландските саги – литературни произведения с обем на повести или новели и произход от Исландия. Исландците не само запазили езика, традициите и обичаите на древна Скандинавия, но и значително обогатили културата на северните страни.
Около 870 г. жителите на Норвегия започват да се преместват в „Ледената земя“. Името, дадено от колонистите на острова, се оправдавало от местния пейзаж: лед, гейзери, вулкани, черен пясък, липса на дървесина, скалиста почва.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Harald_Haarfagres_saga_-_Gyda_1_-_C._Krohg-710x582-1.jpg)
По крайбрежието обаче имало просторни пасища, където можело да се отглежда добитък. Това обстоятелство било причината скандинавските фермери да се заселват на острова. Значителна роля в преселването изиграла също агресивната и сурова политика на Харалд Прекраснокосия, който брутално обединявал Норвегия – това му било поставено като условие от красавицата Гида, за да се омъжи за него, тъй като не искала за съпруг жалък владетел с малко земя. Той се заклел да не се подстригва, докато не я направи своя жена. В резултат Харалд променил прякора си от „Косматия“ на „Прекраснокосия“, след многобройни битки Норвегия била обединена, а Гида станала нейна първа кралица.
Заселването на Исландия навлязло в последния си етап около 930 г.: чифлици на земеделски стопани и животновъди запълнили крайбрежните райони и скоро цялата „Ледена земя“ била разделена на четири административни единици. Във всяка имало съдебен орган – тинг, който се подчинявал на общото събрание – алтинг. Днес исландците се гордеят, че те са основали най-стария „парламент“ в Европа. (Може би все пак забравят за агората в Древна Гърция). В действителност това било голямо събиране на свободни собственици, на което се решавали всички неотложни въпроси и спорове.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/640px-Fyrkat_hus_stor.jpg)
Но алтингите били не само място за законотворчество и решаване на общи исландски проблеми: хора от цялата страна идвали да се срещнат със своите земляци, да послушат нови саги и да научат последните новини.
Процедурата за провеждане на годишния алтинг била приблизително следната. Един старейшина – „законоговорител“, се изкачвал на „Скалата на закона“ и говорел на всички събрани. Всъщност, други власти в Исландия не съществували. Както и въоръжени сили: заобиколен от морета и океан, островът бил добре защитен от самата природа. И до XIII век нищо не се променило: всички въпроси се решавали с помощта на „народовластие“.
В някои райони на Исландия набирали сила селски водачи, които също поемали и жречески функции. В началото на второто хилядолетие жителите на острова, събрани на алтинг, решили да приемат християнството.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/640px-Thingvellir1-2.jpg)
Жителите на „Земята на ледовете“ оказали огромно влияние върху културното развитие на Северна Европа. Именно те успели да съхранят древните германски легенди и предания. Исландските поети-скалдове били високо ценени в дворовете на младите кралства на Норвегия, Швеция и Дания. Като прославяли подвизите на монарсите и повдигайки бойния дух на техните дружинници, те придобивали слава и за себе си. Исландците запазили паметта за своите предци именно в сагите. Особено популярни били песните за герои и богове, които преминали от устна към писмена традиция едва през ХІІІ век.
Изкуството да се пишат стихове се ценяло не по-малко от владеенето на меч и язденето на кон. Скалдическата поезия се превърнала в особен жанр, в който не всеки можел да пише. Талантът на такъв поет бил наричан „брагата на Один“, „дивен дар“ и „медът на поезията“.
Известният историописец от ХІІІ век Снори Стурлусон, благодарение на когото познаваме „Младата Еда“, „Земният кръг“ и „Сага за Егил“, твърди, че скалдите не приписвали на героите в своите саги дела, които не са извършили, защото „това би било подигравка, а не похвала“. Традициите на устното творчество като цяло били непоклатими. За съжаление, някои от произведенията, записани върху пергамент, изгорели при пожар в Копенхаген през XVIII век.
Картината на света, според жителите на Исландия, не се различавала от тази на техните континентални събратя. Собствено имение, оградено с палисада от колове, е естествен прототип на Мидгард – Средната земя в митологията, населена с хора. (Именно от тук Дж. Р. Р. Толкин заема образа на „Средната земя“ във „Властелинът на пръстените“). Наоколо се простира враждебният свят – Утгард, където живеят всякакви зли духове. Човешкото въображение рисува и мястото, където се намира висшата сила, боговете – Асгард (Валхала).
Във Валхала на трапезата сядат загиналите воини и пируват заедно с върховния бог Один. Неговият син Тор постоянно напада Утгард и громи ледените великани „йотуни“.
Но в мирно време боговете помагали в стопанството. Тор бил приятел на земеделците, Фрейр и Фрейя им помагали за събирането на реколтата, а мъдрият едноок Один, който откраднал „меда на поезията“ от великаните, го раздавал на скалдите. Хората имали доверие в боговете, но когато те не им помагали, преставали да им принасят жертви и отказвали дружба с някои от тях.
–