Всеки, който се рови в социалните мрежи, познава термина „смайлик“ (smiley – англ. „усмихнат) и неговото графично изображение, т. нар. „емотикон“ – стилизирано графично изображение на усмихнато човешко лице. Традиционно се изобразява като жълт кръг с две черни точки, представляващи очите, и черна дъга, символизираща устата, с дъгички в краищата за „трапчинки“.
Съответно мнозина си мислят, че емотиконите, респективно „смайликите“, са се появили съвсем скоро, с попкултурата, едва ли не с появата на интернета. И ще бъдат доста изненадани, когато разберат, че първият смайлик е създаден преди… 3700 години. Както гласи популярната сентенция, новото е добре забравено старо. На 18 юли 2017 г. най-старият емотикон е открит от екип италиански и турски археолози при разкопки в град Каркамъш в провинция Газиантеп (Турция). Усмихнатото личице било изписано върху повърхността на керамичен съд за шербет, направен около 1700 г. пр. Хр.
За обозначаване на положителни емоции смайлик е използван в Словакия през ХVІІ век – в тамошните архиви местен адвокат така е показал задоволството си от прочетените документи. Четири смайлика (както весели, така и тъжни) включил в партитурите си през 1919 г. композиторът Ервин Шулхоф. Стилизираният образ на човешко лице е използван от режисьора Ингмар Бергман във филма „Пристанищен град“, за да изрази страдание. По-късно символ на радостно лице е употребен в рекламни кампании за филмите „Лили“ през 1953 г. и „Джиджи“ през 1958 г.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
