Основаването на крепостта на брега на Темза се приписва на Вилхелм Завоевателя през 1066 година. Неговите нормани веднага след завладяването на Англия започнали да строят високи кули, наричани „донжони“, по цялата страна.
Първото такова укрепление било наричано „Бялата кула“. То представлявало масивна четириъгълна четириетажна сграда с високи кули по ъглите. Оттогава така я наричат – „Тауър“, „Кулата“. Макар, че през вековете била достроявана и преустройвана – и днес е цял замък, който, освен „Бялата“, има още 21 кули и заема площ от почти 5 хектара.
„Бялата кула“ била идеална тъмница за онези времена: имала само една врата, едно стълбище и стени с дебелина 4 метра. Британските монарси предпочитали да държат под ръка своите неуспешни конкуренти, така че славата на Кулата, която бързо се превърнала в държавен затвор, била придавана от благородни затворници, известни на всички или от пиесите на Шекспир, или от многобройни произведения на историческата живопис: Яков I Стюарт, Хенри VI Ланкастър, нещастните съпруги на крал Хенри VIII…
Всъщност, в Тауър нямало официален затвор. Затворниците били настанявани едва ли не във всички сгради на крепостта. Например, Томас Мор и Елизабет, бъдещата кралица-девственица, били затворени в Камбанната кула.
През 1941 г. тук прекарал 5 дни Рудолф Хес под арест в така наречената Къща на кралицата (именно тук били настанени преди екзекуциите си две от съпругите на Хенри VІІІ – Ан Болейн и Катрин Хауърд).
Първоначално за затворниците били предназначени крепостните подземия. Но аристократите и тук се ползвали с привилегии: настанявали ги по високите етажи с всички възможни удобства, предоставяли им слуги и готвачи. Именно по време на многогодишния си затвор в Тауър Яков I, един от първите и най-велики поети на Шотландия, придобил многостранно образование и развил своя поетичен и музикален дар. Уолтър Рейли, поет, придворен и разбойник, любимец на кралица Елизабет, който запознал Европа с картофите и тютюна, пък взел жена си в Тауър и тук тя му родила син. Освен това, именно в Тауър той започнал да пише обемен труд с амбициозното заглавие „История на света“.
Династичните междуособици, сложните отношения с Шотландия и Уелс, придворните интриги и религиозните разпри доставяли толкова затворници за Кулата, че през ХVІІ век възникнал въпросът за отделни затворнически помещения, а през 1687 г. в северната част на крепостта била построена специална тухлена сграда.
Животът в крепостта още от първите години на нейното съществуване бил управляван от констебъл, който се смятал заместник на собственика й, тоест – на краля. Всички затворници се записвали в специална книга, която през вековете възлязла на няколко тома. Ако в началото затворниците са били издържани както за тяхна сметка, така и – като „гости“, за сметка на царската хазна, то по-късно делото било организирано по-рационално: конфискуваният техен имот бил частично използван за издръжката им в затвора. Сумите пряко зависели от статута на затворника: за принц се харчело неколкократно повече, отколкото за обикновен рицар. Тауър се смятал за затвор за аристократи. Попадналите там „обикновени“ еретици, заговорници или фалшификатори предизвиквали недоволството на констебълите, които внимателно пазели VIP-статуса на затвора.
Охраната на замъка и затворниците се осъществявала от йомени – дребни поземлени собственици. Йомени били, например, прочутите английски стрелци с лък. Наричали ги „бифитъри“, тоест месоядци – тъй като получавали всеки ден по парче месо, дори в най-гладните години, което била една от техните привилегии.
Охраната не била прекалено строга. През цялата история на Кулата са направени 37 опита за бягство от нея, някои от които успешно. В Кулата нямало отделна стая за изтезания.
Смъртното наказание за държавна измяна било официално одобрено в Англия през 1351 г. Осъденият бил отначало обесван (не до смърт), после кастриран, изкормван, накрая разсичан на 4 части и обезглавяван. За жените се прилагало изгаряне.
Със смърт били наказвани много затворници в Кулата, тъй като именно тук държали предателите и държавните изменници. В някои случаи мъчителната екзекуция била заменяна с отсичане на главата. Екзекуциите били извършвани не в самата крепост, а на близък хълм, където се събирали огромни тълпи от любители на това зрелище. Те били отменени през 1870 г.
Над 100 души са екзекутирани в Тауър за 400 години. Много повече смъртни случаи имало от злополуки, болести, старост, да не говорим за тайни убийства. Общият брой на жертвите в Кулата е неизвестен, но при разкопките са намерени повече от хиляда скелета.
Тауър загубил значението си на затвор през Викторианската епоха – а след това се превърнал в туристическа атракция, където днес се стичат тълпи, привлечени не само от пъстрите униформи на „бифийтърите“ от охраната, но най-вече от силно разкрасената и преувеличена в злокобността си история на затвора.
Едва през Първата и Втората световна война Кулата за кратко време възвърнала ролята на държавен затвор: тук били държани и екзекутирани германските шпиони.
Последният човек, екзекутиран в Тауър, бил немският шпионин, служителят на абвера Йозеф Якобс – разстрелян на 15 август 1941 г.
Шотландецът Саймън Фрейзър (1667-1747), 11-ти лорд Ловат, по прякор Лисицата, бил затворен в Кулата като водач на въоръженото въстание на якобитите и обезглавен през 1747 година. Това била последната публична екзекуция във Великобритания.
Последното успешно бягство от Кулата било извършено през 1736 г. от Джордж Кели, член на заговора на якобитите от 1722 г. Понеже бил астматик, той получил разрешение да се разхожда в града. Веднъж просто не се върнал от такава разходка – но все пак изпратил на охраната на Тауър писмо с хиляди извинения.
–
