авг. 30, 2020
454 Views

Наказателните батальони

Автор:

По време на Великата Отечествена война на Съветския съюз били сформирани специални части – т. нар. „наказателни батальони“; на руски „штрафные батальоны“, „штрафбаты“ (рус. „штраф“ – глоба, наказание). В тях изпращали военнослужащи, осъдени за различни нарушения или престъпления – с изключение на осъдените на смърт.

Войнишката митология и основаните на нея слухове разказват, че изпращането в наказатален батальон било отиване на сигурна смърт. Когато войник или офицер били включвани в такова подразделение, мнозина го смятали за предварително мъртъв. Макар, че в това имало доза истина, все пак не било напълно вярно. „Щрафбатникът“, така или иначе, имал шансове да оцелее – макар и неголеми. При това срокът на служба в наказателен батальон бил 3 месеца или до първо раняване. Това време обикновено било достатъчно, за „изкупи с кръвта си“ своето престъпление или да загине.

Кадър от руския сериал “Наказателен батальон”, от 2004 год.

Освен това, ако военнослужащият успявал да се отличи в сражение, го премествали в обикновено подразделение или го представяли за държавна награда. Сред „щрафбатниците“ имало наградени с ордени „Слава“ (най-висшата награда сред войнишкия състав, равна на ордена „Свети Георги“ в царска Русия, дори със същите цветове на орденската лента, прочутата „Георгиевска лентичка“), медали „За храброст“ и „За бойни заслуги“. Имало и Герои на Съветския съюз.

Един от най-ярките епизоди с наказателни батальони се случил по време Рогачовско-Жлобинската операция през февруари 1944 година. Тогава 8-ми наказателен батальон успял да се промъкне в тила на противника и в продължение на няколко дни водил диверсионни действия. За това командирът на 3-та армия генерал Александър Василиевич Горбатов дал заповед за прехвърляне на няколкостотин „щрафники“ в други, обикновени батальони и възстановяване на званията им.

Според едни от митовете в наказателните батальони и роти изпращали често жени, които също трябвало да изкупят вината си с кръв. А наказателни части, сформирани само от жени, се сражавали наравно с мъжете. Това съвсем не отговаря на истината. Не съществували чисто женски наказателни батальони. До есента на 1943 г. жени наистина можело да бъдат изпращани в такива части, но подобни случаи били крайно редки и само за много тежки провинения.

Най-популярният мит гласи, че в наказателните батальони служели само представители на престъпния свят. Едва ли не по лична заповед на Сталин някои батальони били формирани от най-отчаяни отрепки, които и без това ги чакал разстрел. Други пък – сформирани само от „политически“, които не се харесвали на властите заради своите възгледи и мнения. Изпращали ги в самия ад, за да не оцелее никой.

Това е отново митология. От запазените документи и спомени на командири се знае, че в наказателните батальони попадали хора със сравнително леки наказания. Убийците, маниаците, изнасилвачите и закоравелите рецидивисти въобще не воювали. Причината била много проста – те не спазвали никаква дисциплина. А политически затворници не вземали в наказателните батальони също по елементарна причина – те всеки момент можели да дезертират и да преминат на страната на нацистите.

Легендата, че бойци от наказателни батальони се втурвали срещу немските танкове едва ли не с тояги и ножове, не издържа никаква критика. Що се отнася до екипировката, нямало разлика между „обикновения“ и наказателния батальон. Всички били еднакво снабдени с оръжие и боеприпаси. Единствената разлика била, че войниците от наказателния батальон най-често получавали пушки, картечници, гранати и патрони непосредствено преди битка. Това се правело по разбираеми причини – въпреки, че дисциплината обикновено съответствала на необходимото ниво, офицерите просто не искали да рискуват.

Но, да: твърдението, че службата в такива части била почти смъртоносна, е близо до истината. Наказателните батальони били изпращани на най-трудните сектори на фронта, за „да измият с кръв“ престъпленията си. Съответно, смъртността била около 5-6 пъти по-висока в сравнение с обикновените военни части.

По едно време агресивно се популяризираше легендата, че наказателните дружини са лично изобретение на „кървавия тиранин” Йосиф Висарионович Сталин.  Но историята сочи, че такива наказателни части имало още във „Великата армия“ на Наполеон, както и в британските въоръжени сили по същото време. В по-ново време германците първи решили да използват провинили се военни в „специални“ части.

Само, дето в Германия ги наричали „дисциплинарни“, а не „наказателни“. (В България преди 1989 г. също имаше дисциплинарни части – авторът на тези редове лично бе попаднал за известно време в една от тях). В годините преди Втората световна война германските наказателни батальони извършвали сапьорни, както и различни строителни работи. После взели участие в нападението срещу Полша, след което били разпуснати от Хитлер. Той обаче веднага ги възстановил след разгрома на вермахта под Москва в края на 1941 г.

Най-известните немски „наказателни“ части са 36-та гренадирска дивизия „Дирлевангер“ и 999-та лека африканска бригада (999 leichte Afrika-Brigade) .

loading...
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu