По време на Великата Отечествена война на Съветския съюз били сформирани специални части – т. нар. „наказателни батальони“; на руски „штрафные батальоны“, „штрафбаты“ (рус. „штраф“ – глоба, наказание). В тях изпращали военнослужащи, осъдени за различни нарушения или престъпления – с изключение на осъдените на смърт.
Войнишката митология и основаните на нея слухове разказват, че изпращането в наказатален батальон било отиване на сигурна смърт. Когато войник или офицер били включвани в такова подразделение, мнозина го смятали за предварително мъртъв. Макар, че в това имало доза истина, все пак не било напълно вярно. „Щрафбатникът“, така или иначе, имал шансове да оцелее – макар и неголеми. При това срокът на служба в наказателен батальон бил 3 месеца или до първо раняване. Това време обикновено било достатъчно, за да „изкупи с кръвта си“ своето престъпление или да загине.
Освен това, ако военнослужащият успявал да се отличи в сражение, го премествали в обикновено подразделение или го представяли за държавна награда. Сред „щрафбатниците“ имало наградени с ордени „Слава“ (най-висшата награда сред войнишкия състав, равна на ордена „Свети Георги“ в царска Русия, дори със същите цветове на орденската лента, прочутата „Георгиевска лентичка“), медали „За храброст“ и „За бойни заслуги“. Имало и Герои на Съветския съюз.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
