Сред многото истории за Людмила Живкова, разказани от нейни приближени, на които много хора се удивляват, стои и нейната кончина – също толкова мистериозна и необяснима. Случва се в навечерието на честването на 1300-годишнината на българската държава, за което още през 1979 г. Живков взема разрешение от Москва и в разгара на разкопките в Странджа. Двигател на подготовката е Людмила Живкова. Неочаквано, под предлог, че комисията по честванията трябва да е по-авторитетна, тя е преобразувана в комитет, а на председателското място е избран Тодор Живков. Така Людмила тихичко е отстранена, без баща ѝ да може да възрази.
Според Емил Александров, Людмила Живкова се готвела да се отърве от противниците си в партията. Тя планирала да разговаря сериозно с баща си по въпроса. Спорeд Иван Славков, тя щяла да настоява за отстраняването им през есента на 1981 година.
Ночаквано, обаче, здравето й се влошава. До момента не била боледувала, но по време на посещението си в Индия получава припадък. След това в Мексико изпада в странно състояние, заради което цялата програма се променя, а от София е изпратен правителстен самолет да я прибере.
Никой не уточнява от какво конкретно е била болна и това създава множество подозрения. Но има доста свидетели, които виждат, че от края на май до началото на юли 1981 г. тя постепенно се предава духом. На 27 или 28 май тя споделя с министъра на просветата Александър Фол, че всичко е свършено. Те били оклеветени и на тяхната дейност ще бъде сложен край. Звучи стряскащо, но Людмила подарява на него и на жена му бели кърпички, които да носят на погребението ѝ. Съпрузите Фол остават без думи. Същото казва малко по-късно и на своя телохранител Мурджев – Нищо няма смисъл!
На Любомир Левчев в Индия също дава бяла кърпичка. Казала му, че вътре в нея има сребрист прах и да внимава да не го разпилее. Интересна е и историята с пръстена от Индия. Малко преди смъртта й побелял, разказва една от домашните й прислужници. Свойството на тюркоаза да предсказва смъртта е известно от хилядолетия: той побелява, когато стопанинът му започва да поглъща отрова.
На посещение в Австрия също се случило нещо зловещо. Посещението било от 12 до 15 юни 1981 г. Тържеството по изпращането на делегацията било край брега на Дунава. Въпреки богатото меню, Людмила поискала само сок, чай, мед и прясно мляко. В един момент Дойно Дойнов, член на делегацията, забелязал черна змия на една от колоните в имението. Всички го приели като зловещо знамение. Живкова, обаче, не се притеснила. Дали все пак тази черна змия не е предрекла нейната смърт?
Людмила започва все по-често да пропуска работните дни. В началото на юли не се протвопоставя и на изпращането ѝ на лечение в Боровец. Там с дни не излизала от стаята си. На 20 юли 1981 г. баща ѝ я посещава и я кани да обядват заедно. Тя отказва, но след като тя се прибира в стаята си, вика Мурджев и иска да я закара в резиденцията в Бояна.
След пристигането, Людмила изпраща Мурджев за две лекарства до Правителствена болница. Тя го отпраща след като ги получава. Мурджев отива в портиерската къщичка и към 18 часа се чува писъка на камериерката.
Охраната видяла разтревожената камериерка пред банята. Влезли и видели, че в басейнчето се носело тялото на Людмила. Издърпали я на пода върху плочките. Тя вече била мъртва. Идва ред на мистериите. Лекарят от Правителствената болница пристига след цял час, въпреки, че става дума за дъщерята на Първия. Опревдават се, че линейката спукала гума. Незнайно защо, лекарите остават при трупа няколко часа. Към десет вечерта пристигат баща ѝ, Тодор Живков, и ген. Илия Кашев, началник на охраната му, който по-късно се самоубива. Убеждават Живков да не влиза при дъщеря си. Обявяват Людмила Живкова за мъртва едва в 2 часа на 21 юли и трупът е отнесен, а стаите й са запечатани. Медицинската сестра Ани Младенова, в която Живков имал голямо доверие, казала на Мурджев, че намерила празна опаковка дормопан и я заменила с друга, от която извадила само две хапчета. Защо е било необходимо това? По лицето на Людмила е имало следи от кръвоизливи, според Емил Александров. Поради каква причина са се получили? Любомир Левчев продължава списъка с въпроси: Лекувал ли я е някой и защо се мълчи по въпроас? Защо свидетелствата на очевидците не съвпадат с епикризата? Питали Ванга защо не ги е предупредила за смъртта на Людмила. На Левчев пророчицата казала: „Нямаше писана смърт, Любчо. И аз не бях предупредена.“
След това и Левчев, и Ванга били предупредени от ДС да не говорят безсмислици. Защо ли?
Заключението на медицинската комисия под председателството на акад. проф. Атанас Малеев, вуйчо на Людмила, казва, че смъртта е следствие на мозъчен кръвоизлив и инсулт. С това версиите за края й стават три: естествена смърт, самоубийство и убийство от агенти на Москва. Евентуално убийство или самоубийство не могат да бъдат признати от номенклатурата. Според вижданията тогава комунистите се самоубиват единствено, за да не попаднат живи в ръцете на врага. Иначе те са изпълнени с оптимизъм за светлото бъдеще. Самоубийството означавало, че Людмила не е вярвала в утрешния ден. А ако дъщерята на Първия не вярва в това, как да вярват всички останали?
След смъртта на Людмила Живкова нейните противници се изкачват в йерархията, а сътрудниците й са разместени и понижени. Кончината на Людмила си остава мистериозна, както голяма част от нейния живот.
Автор: Десислава Михалева
