Сред всички съвременни избирателни системи на т. нар. „демократични“ държави, американската се отличава със своята специфика. Както е известно по клишираните дефиниции, демокрацията е политическа система, в която управляваните избират управляващите. Дали това е добро или лошо, положително или негативно, е отделен въпрос, по който има различни мнения.
Най-общо казано, характерното за избирателната система в САЩ, по-специално за изборите на президент, че е нарушено основното правило на демокрацията: един човек – един глас. Тоест, гласовете на всички са равни, както е в почти всички други страни по света. В САЩ също би било така, ако не съществуваше второто стъпало: американците гласуват всъщност не за президент, а за представител – делегат, на съответния щат, в който живеят. А делегатът след това вече гласува пряко за президент. Презумпцията е, че щом е избран с гласовете, да речем, на Демократическата партия, този делегат няма да гласува за кандидата на Републиканската партия – и обратно. Теоретично, обаче, може и това да се случи, както и се е случвало в историята – и така на практика обикновените избиратели остават измамени: гласували са за кандидата А, но техният делегат по някакви си свои причини и мотиви, взел, че гласувал за кандидата Б.
Мнозина политолози смятат, че единственото достойнство на тази система е в това, че е традиционна; и други достойнства няма. Поради многопластовия характер и сложността на организацията на американските президентски избори, както става известно от време на време, те са силно податливи на различни манипулации и не са образцов пример за демократични механизми – меко казано. Самите американци разбират това много добре, но не искат да променят съществуващата система, защото това е традиция. Тя има за цел да гарантира, че резултатите от изборите отчитат както интересите на обикновеното мнозинство избиратели, така и на отделните щати като субекти на американската федерация. Това се постига поради факта, че броят на делегатите от един щат зависи както от броя на населението в щата, така и от броя на конгресмените и сенаторите, които се избират в него. По този начин кандидатите, които се борят за президентския пост, се насърчават да се състезават за гласове във всеки щат, а не само в най-многолюдните.
Ако резултати от изборите се определят с просто мнозинство, ще бъде достатъчно да получите по-голямата част от, да речем, от щатите по Източното и Западното крайбрежие. В такъв случай Средна Америка ще бъде игнорирана.
Мнозина съвременни политолози смятат, че тъй като САЩ се самообявяват за стандарт на изборната демокрация, според тях очевидно тази система е справедлива. Но също така не са малко онези, според които тази справедливост съществува само във въображението на американските граждани. Периодично това чувство изчезва дори при тях. Тоест, това е предположение, поднесено им като реалност – и всички го разбират. В тази връзка е изключително трудно отдалеч да се оцени нивото на справедливост на избирателната им система. За един външен наблюдател това ниво е по-скоро отрицателно.
Защо възникват противоречиви ситуации при двустепенната избирателна система, когато повече хора гласуват за един от кандидатите, но той губи – както, например, изгуби Хилари Клинтън срещу Доналд Тръмп през 2016 г., макар да имаше 3 милиона повече гласове на обикновени избиратели?
Многопластовата организация на тези избори априори провокира подобни инциденти. И тези инциденти се повтарят от кампания на кампания. Невъзможно е да се избегнат нарушения и машинации, опити за оказване на натиск върху избирателите.
Всъщност, спорове възникват само за преброяване на гласовете в даден щат. Проблемът може да бъде повдигнат само на щатско ниво, тъй като федералният закон има много общ характер и всички процедурни подробности са посочени в него. В американската история няма прецедент някой да поставя под съмнение самата избирателна система като фалшива. Поставят се под въпрос само конкретни данни за гласуването в конкретни щати.
Легитимността на изборите се оценява от обществените настроения. Механизмът може да бъде най-съвършеният, изборите могат да се проведат перфектно – но тяхната легитимност се оценява от общественото мнение въз основа на резултатите от тези избори. Такава система помага в по-голяма степен да се вземат предвид интересите на различните региони и тяхното население при обобщаване на крайния резултат. Американската система е разхвърляна между 50 щата. Затова и контролът се осъществява на нивото на всеки конкретен щат.
Характерно е обаче, че никоя друга страна не копира американската избирателна система – дотолкова е ясно, че тя е формирана с отчитане на специфичните американски дадености и трудно може да бъде адаптирана на друго място в света.
–
