През октомври 1941 г. петгодишният Иля Галперин става свидетел на екзекуцията на семейството – майка му, сестра му и брат му. Нацистите ги екзекутирали заедно със стотици други евреи в малкия белоруски град Дзержинск, Минска област. Самият той по чудо се е спасил от репресиите, криейки се в гората, но за еврейско дете, попаднало в дълбоката германска окупация, това означава само забавяне на смъртта. За щастие, съдбата решила друго и Иля трябвало да изживее дълъг и необикновен живот.
Останал сам, Иля Галперин се скитал из студените есенни гори, ядял плодове и спял по дърветата, за да не стане жертва на вълци или диви кучета. Нощите били студени, но детето успяло да се снабди с малко топли дрехи, които свалил от труповете, намерени по пътя.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
