Нейтън Щраус е един от най-известните бизнесмени в американската история. Съсобственик и основател на „Марси‘с“ и „Ейбрахам и Щраус“ и един от най-успешните бизнесмени на своето време, той използвал почти целия си личен капитал, за да помага на бедните в Ню Йорк. Той дал шанс на много деца да оцелеят с използването на пастьоризираното мляко. В края на 19-ти и началото на 20-ти век детската смъртност в Ню Йорк била много висока, една от причините била лошото мляко.
По онова време не само не помисляли за пастьоризиране на млякото, но дори го смятали за вредно за самия продукт. Смятали пастьоризирането за безполезно харчене на пари. Щраус се сблъсква с много препятствия, но до края на живота си с негови пари са построени 297 станции за пастьоризиране на млечни продукти в 36 града на САЩ.
Причина за новата дейност била семейна трагедия. По време на пътуване до Европа, новородената дъщеря на Щраус и съпругата му Лина Гурхерс умира от некачествено мляко. По-късно във фермата на Щраус умира на пръв поглед напълно здрава крава и аутопсията показала, че животното има туберкулоза. Двойката започва да финансира изследвания и разкриване на лаборатории за пастьоризиране на мляко с лични спестявания.
Щраус разбира, че бебетата се заразяват от заразени крави и умират. Бил категоричен, че технологията, разработена през 1860 г. от Луи Пастьор, според която е било необходимо млякото да се загрява и след това бързо да се охлажда, ще унищожи опасните микроорганизми и ще направи млякото безопасно.
Щраус започва да строи млечни станции в по-бедните квартали на Ню Йорк и гарантирал, че всичкото мляко, което се предлага в тях, е пастьоризирано. През 1891 г. 24% от децата, родени в Ню Йорк, умират преди да навършат една година. А от 20 111 деца, които са били хранени с пастьоризираното мляко на Нейтън Щраус, само шест са починали.
През 1892 г. той и съпругата му лично финансират Лаборатория за пастьоризирано мляко Нейтън Щраус, за да осигурят пастьоризирано мляко на децата в борба с детската смъртност и туберкулоза. В битката с болестта той отваря Превенториум за деца с туберкулоза в град Лейкууд, Ню Джърси, който по-късно се мести във Фармингдейл, Ню Джърси, през 1909 г. Книгата им „Болест в млякото: Лечебна пастьоризация: Животът на Нейтън Щраус“ описва как нечистото, непастьоризирано мляко, с което се хранят кърмачетата, е основната причина за туберкулоза, коремен тиф, скарлатина, дифтерия и други заболявания, които са основната причина за 25% от детска смъртност в САЩ през 1890 г., 15% през 1903 г.. На този фон, тя е 7% в Ню Йорк през 1900 г., където пастьоризираното мляко вече е станало норма. Щраус е признат за водещ привърженик на движението за пастьоризация, което против заразното мляко, станало причина за стотиците хиляди смъртни случаи годишно.
През 1898 г. Щраус става президент на здравния отдел на града и незабавно дарява оборудване за пастьоризация на сиропиталището в града. В цялата страна са обособени 297 млечни станции в 36 града. Детската смъртност в цялата страна е спаднала от 125 на хиляда през 1891 г. на 15 през 1925 г. Според някои историци Щраус е спасил живота на 445 800 деца.
По време на икономическата депресия от 1893 г. Нейтън Щраус използва млечните станции, за да продава въглища на най-ниски цени. Тези, които не можели да платят, получавали въглища безплатно. Освен това, Щраус отдава къщи с обзаведени стаи за 64 хиляди души, където закуската се сервира за пет цента, и организира 50 хиляди вечери за един цент.
Щраус забелязал, че двама служители от неговата компания „Ейбрахам и Щраус“ гладуват, за да пестят пари и да изхранват семейството си, затова той отворил първата субсидирана фирмена кафетерия. През 1911 г. Нейтън Щраус е избран за делегат на САЩ на Международния конгрес за защита на децата в Берлин, а също така е бил делегат на Конгреса за детската туберкулоза в Рим. Щраус се пенсионира през 1914 г., за да се отдаде изцяло на благотворителност.
През зимата на 1914–15 г. той осигурява 1 135 731 пакета с храна за безработни от складовете си за мляко в Ню Йорк. През 1916 г., по време на Първата световна война, той продава яхтата си Сисилина на бреговата охрана и използва приходите за изхранване на сираци от войната. По-късно той храни завръщащите се американски военнослужещи в Бетъри Парк.
Нейтън Щраус дарява пари на Нюйоркската обществена библиотека, които са специално предназначени за младите хора. Колекцията на младите хора в библиотечния център Донъл е кръстена на него. Той също така помага на по-бедните жители на града, като строи кей за отдих, първият от многото на брега в града.
През 1931 г. Нейтън Щраус умира на 82-годишна възраст, като е похарчил по-голямата част от капитала си за нуждите на бедните.
Автор: Десислава Михалева
