В началото на ХХ век Китай бил отслабена държава, в която липсвало единство. През 1912 г. монархията паднала и империята Цин престанала да съществува. Републиката представлявала разпокъсани земи, управлявани от различни генерали.
През 1921 г. сред разрухата в Китай се появила комунистическата партия. Тя пряко си взаимодействала с правителството на болшевишка Русия, като получавала оттам различни видове помощ. Китайските комунисти се учели на агитация и пропаганда – и в 1925 г. числеността на партията вече била 60 хиляди души.
През втората половина на 1920-те години положението на Китай станало още по-лошо от преди – страната била доведена до гражданска война. През март 1927 г. профсъюзите в Шанхай започнали масова стачка. В отговор те били забранени заедно с Комунистическата партия, чиито привърженици били подложени на жесток терор. През 1927 г. около 400 000 души станали жертва на наказателни мерки срещу червените китайци. Комунистите бягали в южните села на Китай, за да се скрият от републиканското правителство. Там представители на комунистическата партия водели своята агитация сред селяните. Понякога това водело до успех, вдигали се цели въстания срещу републиканците, но те бързо ги потушавали.
Сред най-видните фигури на комунистите бил революционерът Мао Цзе-дун. Именно той организирал т. нар. „Въстание на есенната реколта“ – голям селски бунт срещу отнемането на зеленчуковата реколта от селяните. Тогава били положени основите на китайската Червена армия – Мао успял да внуши в сърцата на много селяни вяра в светлото комунистическо бъдеще.
Китайските комунистически съвети никнели като гъби след дъжд в южната част на страната. Към началото на 1930-те години общата територия, която те управлявали, заемала една четвърт от цял Китай. По-голямата част от комунистическите територии били контролирани от Мао Цзе-дун.
Първите няколко години след появата си червените китайци отблъсквали атаките на републиканците, понякога отстъпвали, но не търпели огромни загуби. Обаче през 1934 г. републиканците от север засилили натиска си. Червената армия имала само един избор: да пробие блокадата или да загине. Комунистите избрали първия вариант и на 21 октомври 1934 г. преминали първата линия на блокадата, отбелязвайки началото на Великия поход на китайската Червена армия. За два месеца поход хората на Мао Цзе-дун изминали повече от 500 километра. Те пробили 4 линии вражески укрепления, за отбраната на които врагът бил подпомаган от европейски военни съветници.
На 17 декември червените китайци вече превзели важния град Липин. Последвал триседмичен преход към Цзуни. На 7 януари 1935 г. Червената армия окупирала този търговски град. Грамотно провежданата агитация помогнала на комунистите да спечелят доверието на местното население, което ги снабдявало с оръжие и храна. След почивка комунистите продължили своя поход. В началото на пролетта на 1935 г. настанали ожесточени боеве: Червената армия се опитвала да пробие на запад през южната част на провинция Гуйчжоу и източен Юнан, като се стремяла да достигне река Янцзъ. Червената армия заобиколила щабния център на републиканския лидер Чан Кай-ши, превзела вражеско летище и започнала настъпление към река Цзинша. На 3 май прехвърлянето през реката било завършено.
Червената армия поела през провинция Сечуан. Комунистическата пропаганда, която достигнала високо ниво, позволила на подчинените на Мао Цзе-дун да установят приятелски отношения с местните жители. В това време Чан Кай-ши засилил борбата срещу Червената армия. Той прехвърлил войски на източния бряг на река Даду, за да унищожи всички средства, необходими на комунистите, за да преминат. Републиканците обаче не успели да разрушат напълно мостовете. До началото на лятото на 1935 г. червеноармейците възстановили висящ мост и прекосили Даду. Централната колона на Червената армия се приближила към 4-та армейска група на Чан Кай-ши.
Сред военното ръководство на похода обаче избухнали спорове. Чжан Го-тао настоявал за разширяване на комунистическата база Сикан в Сечуан, а Мао Цзе-дун твърдял, че това място е само временно убежище. Той успял да убеди своите подчинени в необходимостта от по-нататъшен поход на север. Освен разногласия, ситуацията сред комунистите се усложнявала и от липсата на храна.
В края на юни по инициатива на Мао Цзе-дун, Червената армия поела отново на север. Юли 1935 г. бил запомнен с разделянето й на две походни колони, които трябвало да вървят в две различни посоки (на запад и на изток), а след това да се обединят. Тежките метеорологични условия и тежките загуби обаче принудили лявата част на комунистическите войски да се обедини с дясната по-рано от уговореното. След това било необходимо по някакъв начин да се мотивират деморализираните войници да продължат да се борят с враговете. И комунистическото ръководство намерило изход: целия следващ поход преминал под лозунга за борба с Япония. Първата колона на Червената армия дори била наречена „Анти-японски авангард“. Комунистите трябвало да се сражават още с мюсюлманските милитаристи и с републиканците, които не искали да се предадат.
Средата на октомври 1935 г. отбелязал финала в историята на Великия поход на китайските комунисти. Тогава войските на Първия фронт дали на противника последно голямо сражение на самата граница на провинция Северна Шанси, където пътя им препречила кавалерийска бригада от 17-та армия на Ян Хучен – републикански китайски генерал. Червената армия стигнала до град Баоан за няколко дни.
Според някои историци на 20 октомври 1935 г. Червената армия завършила своя победоносен марш. От 80 хиляди души в началото на похода били оцелели около 7-8 хиляди души. А година по-късно, през есента на 1936 г., останките от Червената армия, които периодично продължавали да се бият, се присъединили към главните комунистически сили.
Затова други историци смятат, че едва тогава завършил Великият поход на Мао Цзе-дун.
–
