Мнозина са чували за най-елитната войскова част в армията на Наполеон Бонапарт – Старата гвардия. Но каква е била тя в началото, когато все още не е била „Стара гвардия“, и как се формирала?
Европейската кавалерия, която векове наред била основната сила на монархиите на континента, в края на ХVІІІ век преживявала трудни времена. В зората на Новото време възродената пехота изместила конницата от водещата роля във военното дело. До началото на Войната за испанското наследство (1701-1714) проблемът се задълбочил с подобряването на пехотната тактика и въвеждането на втулковия щик, който позволил на обучените пехотинци да отблъскват конни атаки без особени затруднения – образувайки полкови, батальонни и даже ротни карета. Кавалерията вече не можела сама да решава изхода на битката и често играела само второстепенна роля, като помагала на пехотата да изпълнява поставените задачи.
В тези условия нараснало значението на леката кавалерия, чийто спектър на приложение както на бойното поле, така и като цяло върху театъра на военните действия, бил много по-широк от този на тежката ударна кавалерия (кирасирите, от „кираса“ – нагръдна броня), чиято основна цел оставала да пробие редиците на врага. Леките конници – хусари, казаци, улани и различни нередовни отряди, станали неразделна част във всяка военна машина от онова време.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
