Мнозина са чували за най-елитната войскова част в армията на Наполеон Бонапарт – Старата гвардия. Но каква е била тя в началото, когато все още не е била „Стара гвардия“, и как се формирала?
Европейската кавалерия, която векове наред била основната сила на монархиите на континента, в края на ХVІІІ век преживявала трудни времена. В зората на Новото време възродената пехота изместила конницата от водещата роля във военното дело. До началото на Войната за испанското наследство (1701-1714) проблемът се задълбочил с подобряването на пехотната тактика и въвеждането на втулковия щик, който позволил на обучените пехотинци да отблъскват конни атаки без особени затруднения – образувайки полкови, батальонни и даже ротни карета. Кавалерията вече не можела сама да решава изхода на битката и често играела само второстепенна роля, като помагала на пехотата да изпълнява поставените задачи.
В тези условия нараснало значението на леката кавалерия, чийто спектър на приложение както на бойното поле, така и като цяло върху театъра на военните действия, бил много по-широк от този на тежката ударна кавалерия (кирасирите, от „кираса“ – нагръдна броня), чиято основна цел оставала да пробие редиците на врага. Леките конници – хусари, казаци, улани и различни нередовни отряди, станали неразделна част във всяка военна машина от онова време.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/976px-Napoleon_Wagram-710x524-1.jpg)
На фона на другите изпъквал един вид кавалерия, наричана конни егери, конни шасери или конни стрелци. Егерските части възникнали в пруската армия като отговор на пандурските и граничарски формирования на австрийците. А още през ХVІІ век във Франция се появили драгуни – първоначално качена на коне пехота, които през следващия век се превърнали в най-масовия тип кавалерия. Конните шасери били леки драгуни, вид егери, качени на коне.
При Стария режим във Франция били сформирани 12 конно-егерски полка (половината от тях били преобразувани от драгунски), носещи названията на провинциите, където били разположени. В тези полкове по-слабо се чувствал благородният, аристократичен дух на френската кавалерия – а ниските разходи за униформи и поддържане на такива полкове ги направили много привлекателни за новото революционно правителство след кланетата от 1789-1794, наречени „френска революция“. За младата френска република конните егери се превърнали в истинска находка, тъй като конницата в революционните войски била доста малобройна.
Характерно за републиканските армии било решителното преобладаване на пехотата, тъй като войските се попълвали главно за сметка на принудителни набори, а онези смелчаци, които доброволно влизали в армията, по правило не били достатъчно богати, за да имат кон. На хартия ситуацията била закърпена криво-ляво, но реалното състояние на кавалерийските полкове било плачевно: често значителна част от личния състав на кавалерийския полк дори нямали коне за езда, а общото ниво на подготовка на ездачите било под всякаква критика. Политиката на правителството за борба с аристократите лишило армията от значителна част офицери и сержанти, което мигом повлияло върху на бойните качества на войските.
Независимо от това, на фона на други кавалерийски полкове, шасерите изглеждали по-добре, особено след като при Стария режим службата в такива части се смятала за не особено почетна. За 10 години, от 1789 до 1799-та, броят на полковете конни егери се удвоил; през януари 1796 г. броят на личния състав надвишил 20 хиляди саби. По този начин конните егери станали най-многобройният тип кавалерия в републиката, надминавайки както своите „колеги“ хусарите, така също драгуните и кирасирите.
Освен това, конните шасери били най-използваният тип кавалерия. Генералите съзнателно пазели кирасирите, драгуните и дори хусарите, а егерите изпълнявали повечето кавалерийски задължения. Те извършвали патрулна и аванпостна служба, провеждали разузнаване и фуражировка, правели бързи набези и атаки, противодействали на вражеската конница, като прикривали маневрите на армията. В боя тяхната роля също не се свеждала до просто съзерцание: шасерите постоянно действали по фланговете, опитвайки се да обкръжат противника, от време на време се спешавали за битка на неравен терен, атакували вражески колони и артилерийски батареи.
Не е изненадващо, че много блестящи френски пълководци и офицери произлезли от конните егери – достатъчно е да се споменат Мюра, Монбрюн, Груши, Коленкур и дори легендарният храбрец Ласал, паднал при Ваграм (1809). Чак до 1815 г. тези кавалеристи постоянно участвали в битки, защото понякога ескадроните на един полк били разпръснати на няколко фронта едновременно – на Рейн, в Италия и дори в Египет.
Именно сред шасерите генерал Наполеон Бонапарт събрал отряд конни водачи („гидове“) – първото подразделение на бъдещата Стара императорска гвардия. В него влизали най-смелите и храбри войници, чиито задачи включвали не само защитата лично на командира и неговия щаб, но и участие в битки. В знаменитото сражение при Маренго (1800) неочакван удар на малък отряд гидове дори спомогнал да се обърне хода на битката. А в египетския поход (1798–1801) те неведнъж надделявали над по-многоброен враг.
С идването на власт на Наполеон гидовете се превърнали в Рота конни егери от гвардията на консулите – а след това се разраснали до пълноценен полк. Не бива обаче да се мисли, че Наполеон бил загрижен само за съдбата на гвардията – големи промени очаквали цялата армия, особено кавалерията, чиито бойни качества категорично не задоволявали Първия консул. Конните егери ги чакали нови реформи, дълги учения и още по-ярка слава по бойните полета на Европа.
А засега Старата гвардия все още била твърде млада.
–