дек. 23, 2020
1509 Views

Смъртоносната неблагодарност на Александър Македонски

Автор:

За произхода на Клит се знае малко. Сестра му Ланика била кърмачка на малкия Александър Македонски. Самата тя била омъжена за македонеца Андроник, от когото родила трима или четирима сина. Всички те последвали Александър в похода на изток.

Авторът на „История на Александър Велики“, Квинт Курций Руф, твърди, че Клит бил ветеран от много походи на Филип Македонски, бащата на Александър. В началото на царуването на Александър той командвал личната царска стража в елитната македонска конница – хетайрите. Царската стража се сражавала винаги до Александър в битките.

В първото сражение срещу персите, при река Граник през 334 г. пр. Хр., Клит спасил живота на царя. Подробни разкази за този епизод са запазени от всички антични автори, които описват похода на македонците срещу Персия. Историите се различават донякъде в детайлите, но съвпадат в основното. В разгара на боя Александър пронизал с копие персийски сатрап („сатрап“ била титла на висш чиновник в Древна Персия). В този момент друг персийски боец се опитал да го нападне в гръб, но Клит забелязал навреме опасността за царя и отсякъл ръката на персиеца.

Александър Македонски в битката при Иса, детайл от мозайката в гр. Помпей. Снимка: Уикипедия

Въпреки, че източниците не съобщават нищо за по- нататъшното участие на Клит в битките с персите, той явно се е сражавал заедно с царя в следващите големи битки – при Иса и Гавгамела.

През 330 г. пр. Хр. предводителят на конницата на хетайрите Филота бил осъден за предателство и екзекутиран. Командването на хетайрите било поделено между Клит и Хефестион. Следващите две години македонците воювали в Бактрия и Согдиана. Няма информация за действията на Клит в тази война. Вероятно, като един от командирите на хетайрите, той е бил с царя, но не е действал самостоятелно.

През 328 г. пр. Хр. старият сатрап на Бактрия и Согдиана, Артабаз, който се заклел във вярност на Александър, решил да напусне поста си поради напреднала възраст. Клит бил назначен за негов приемник.

Но по време на пиршество в град Мараканда (Самарканд) Александър и Клит се скарали. Други македонци се опитали да успокоят Александър и скрили кинжала от него – но разяреният цар изтръгнал копието от ръцете на близкия стражник и пронизал Клит.

Причината за кавгата се описва по различни начини. Плутарх пише, че по време на празника един от македонците започнал да пее песен от поета Праних, който осмивал в нея току-що победените македонци. – малко преди пира един македонски отряд бил разбит от бактрийския военачалник Спитамен. Клит заявил, че е лошо да се смееш над мъката на своите събратя- македонци. Александър обаче ги укорил за разгрома и дори си позволил да нарече командира на хетайрите „страхливец“. Клит от своя страна започнал да напомня на Александър, че именно той спасил живота му при Граник. Други автори добавят, че Клит бил ядосан от прекомерната възхвала за Александър от ласкатели, които принизявали заслугите на баща му Филип. Старият военачалник, който бил служил още на Филип, бил възмутен, че македонците са „бичувани с мидийски пръчки” и, че македонците трябва да искат разрешение от перси в двореца, за да получат достъп до своя цар.

Веднага след убийството Александър се разкаял за постъпката си. Философите около царя му помогнали да се справи с мъката си. Гадателят Аристандър твърдял, че случилото се било предварително съдено да стане. Философът Анаксарх твърдял, че всичко, извършено от царя, е справедливо. С тези думи те помогнали на Александър да дойде на себе си.

Клит бил македонец от старата школа и противник на реформите на Александър – най-вече за даването на високи постове на персийци и други азиатци. Като един от хетайрите, той бил уверен в правото си да казва своето мнение в лицето на царя. Може би затова, малко преди фаталния празник, Александър решил да го отстрани от себе си, като го направи управител на източната сатрапия.

В армията на Александър, освен Клит, бил и зет му Андроник, както и трима негови племенници. Двама от тях загинали по време на обсадата на Милет (334 г. пр. Хр). Андроник не бил сред най-близките съратници на царя. През 330 г. пр. Хр. той приел капитулацията на отряд гръцки наемници, които се биели на страната на персите; след това те били поставени под негово командване.

Протей, син на Андроник и племенник на Клит, влязъл сред най-близкия кръг на царя. В началото на похода той останал в Македония. Когато персите се опитали да отворят втори фронт в Егейско море, Протей с изненадваща нощна атака разгромил ескадрата на персийския морски военачалник Датам близо до остров Сифн. След това племенникът на Клит се присъединил към армията на Александър.

Протей успял да стане един от фаворитите на царя. По-специално, както пише Плутарх, заради способността си да се държи весело по време на пиршества. Той бил един от онези, които забавлявали Александър с шегите си.

Според някои древни хронисти, Протей бил косвено отговорен за смъртта на царя. По време на нощен пир Александър и Протей започнали да се състезават кой ще пие повече. Царят се почувствал зле от голямото количество изпито вино и скоро умрял. Тогава тръгнала мълва, че тази смърт била наказание от бога на виното Дионис заради гръцкия град Тива – който Александър разрушил през 335 г. пр. Хр.

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup