Борис Ковзан е роден на 7 април 1922 г. Юношеството му преминало в време, когато в средата на 30-те години в Съветският съюз активно се пропагандирала и популяризирала авиацията. За това имало основателни причини: цялата страна с възхищение обсъждала подвизите на пилотите, участвали в спасяването на екипажа на парахода „Челюскин“ сред северните ледове. А после нашумели имената на Валерий Чкалов и други прочути летци. Затова всички момчета мечтаели да летят.
Борис Ковзан не бил изключение. Той се занимавал с авиационно моделиране и искал един ден да види Бобруйск – града, където живеел, от птичи поглед. По време на първомайските манифестации младите авиомоделисти крачели по улиците, като гордо стискали направени от тях самолети, които след празничното шествие се състезавали за титлата на най-добрия. В състезанията, по време на които участниците пускали своите модели в небето, Борис успявал да заеме второ място. Наградата била полет над града. Така първата му мечта се сбъднала. Юношата с любопитство и възхищение разглеждал своя град отвисоко, като в същото време съзнавал, че неговото увлечение е прераснало в нещо много повече.
И скоро Ковзан започнал да тренира в местния аероклуб. Изучавал самолетите и усвоявал скоковете с парашут. След първите състезания получил значка на парашутист. Ковзан не се страхувал от небето, а напротив – нависоко се чувствал доста по-комфортно, отколкото на земята.
През 1939 г. се случило още едно знаково събитие в живота му. В Бобруйск дошли представители на Одеското военно летателно училище. Те събрали всички възпитаници на аероклуба, разговаряли с тях, проверили качеството на получените знания. А на най-добрите било предложено да продължат обучението си в Одеса. Борис бил сред избраните.
В летателното училище той бързо се наредил сред най-добрите ученици и го преместили във випускната група. През 1940 г. завършил с чин младши лейтенант и го назначили в 162-и изтребителен полк, базиран в Козелск.
Мирният живот приключил внезапно – започнала Великата Отечествена война. На 12 юли 1941 г. той получил първата си бойна задача – да проведе разузнаване в района на Бобруйск. Пилотът знаел, че градът на неговата младост е пострадал много по време на сраженията с хитлеристите, но това, което видял, го смаяло. Бобруйск лежал в развалини. Впоследствие летецът си спомнял, че тогава му се струвало, сякаш въздухът над града бил наситен с миризма на изгоряло. Но успял да надвие емоциите си, продължил изпълнението на задачата и скоро открил германска танкова колона, която пълзяла лениво към река Березина.
Въздушните битки не закъснели. На 29 октомври 1941 г. Ковзан извършил своя пръв таран. Обикновено това се прави само в краен случай, когато просто няма други възможности за унищожаване на врага. Борис изпаднал точно в такава ситуация. По време на битката за Москва той влязъл в двубой със своя изтребител Як-1 срещу немски Месершмит-110 в небето над Зарайск. Боеприпасите свършили, а Ковзан не искал да остави врага да се измъкне безнаказано. Тогава се решил на таран, разбирайки, че това е почти сигурна смърт. Самолетът му се врязал в „месера“. Витлото на „як“-а прерязало опашката на вражеския изтребител, който загубил контрол и се разбил. Ковзан обаче успял да изравни своя самолет и да се приземи благополучно близо до село Титово. С помощта на местните жители поправил витлото и се върнал в базата.
В края на февруари 1942 г. Ковзан със своя Як-1 протаранил немски бомбардировач Юнкерс-88 в небето над участъка Валдай – Вишни Волочек. Вражеският самолет се разбил, а съветският пилот успял да кацне при Торжок. За тази битка Борис получил орден „Ленин“.
Третият таран станал през юли 1942 г. в небето над Велики Новгород. Немецът бил с Месершмит-109, Ковзан пилотирал МиГ-3. След сблъсъка „месерът“ полетял като камък към земята, двигателят на съветския самолет спрял. Но пилотът успял да приземи „миг“-а и да измами смъртта за трети път.
Четвъртият таран се оказал почти фатален за смелия летец. На 13 август 1942 г. с изтребител Ла-5 Ковзан се натъкнал на група германски бомбардировачи, прикривани от изтребители. Шансове за успех почти нямало, но съветският пилот влязъл в боя. Ла-5 получил сериозни повреди, а Ковзан – няколко рани. Решавайки, че едва ли ще си тръгне жив, летецът насочил горящия си самолет към вражески бомбардировач. Ударът изхвърлил съветския летец от пилотската кабина на височина около 6 хиляди метра. Парашутът не успял да се разтвори напълно, но Ковзан имал късмета да се приземи в блато, където го намерили партизани и го откарали в болница. Лечението продължило около 10 месеца, Ковзан загубил едното си око. Въпреки това, след болницата се завърнал на фронта…
Общо през войната той извършил 360 бойни полета и провел над 100 въздушни боя, като свалил 28 германски самолета. А неговите 4 тарана останали уникални в историята на бойната авиация.
Борис Иванович се издигнал до чин полковник, станал Герой на Съветския съюз и получил много награди. След войната се преместил в Минск. Тук героят починал през 1985 г. Погребали го в Северното гробище на белоруската столица.
–
