За физическото премахване на Адолф Хитлер работели не само заговорници сред най-високите военни чинове на Вермахта, както и американските специални служби – но и диверсанти от СССР. Самият Сталин одобрил предложенията за елиминиране на Хитлер. Те били направени от чекистите Павел Судоплатов – организатор на ликвидирането на Троцки през 1940 г., и Наум Ейтингон. Най-добрите специалисти по диверсии предлагали различни, понякога дори екзотични методи за изпълнението на „задачата“. При това се ползвал опитът от по-ранни атентати срещу фюрера, които били извършени още през 1930-те години.
Идеята за ликвидацията на лидера на германските нацисти се струвала на съветските вождове особено актуална през есента на 1941 г. – когато частите на Червената армия отстъпвали към Москва, като яростно отблъсквали атаките на немските танкови клинове.
Ако се наложело столицата да бъде оставена на врага, нелегалните имали за задача да организират масови диверсии. Освен това, терорът срещу германските нашественици в съветската столица трябвало да бъде всенароден, доколкото това можело да се организира.
Конкретни заповеди получили сътрудниците на Московското управление на НКВД, които се задължавали да минират основните административни и икономически обекти в града, да съберат в тайни складове оръжия и боеприпаси.
Съветското разузнаване знаело, че Хитлер се готви да приеме парада на Вермахта на Червения площад в Москва. Ръководителят на Четвърто диверсионно-разузнавателно управление на НКВД на СССР Павел Судоплатов и неговият заместник Наум Ейтингон планирали да извършат атентат срещу Хитлер по време на парада. Това би било символично, и такъв акт на отмъщение щял да прогърми по цял свят.
По това време чекистите вече знаели как да унищожават нацистите в превзетите съветски градове. Например, на 21 септември 1941 г. в предварително минираната наблюдателна площадка „Изглед“ на Горната лавра в Киев избухнала експлозия. Тогава били убити десетки немски висши офицери.
Също така много високопоставени хитлеристи били ликвидирани от експлозията на фугас в киевската Успенска катедрала – когато гаулайтерът на Украйна Ерих Кох, както и президентът на Словакия Йосиф Тисо, били тежко ранени.
След победата на Червената армия под Москва чекистите не се отказали от плана за убийството на Хитлер. Те искали да докопат фюрера край Виница. В тамошния му щаб „Верволф“ бил изпратен отрядът на НКВД със специално предназначение „Победители“ под командването на Дмитрий Медведев. Но през есента на 1943 г. фюрерът спрял да посещава Виница. И задачата била отменена.
За покушение срещу Хитлер в сърцето на Третия райх командировали Игор, синът на известната артистка от камерния театър Августа Миклашевская. Той бил вербуван през зимата на 1941 г. и в началото на 1942 г., по време на нощен бой, преминал линията на фронта и се предал на нацистите. По време на разпита той разказал, че собственият му чичо Блументал-Тамарин активно си сътрудничи с вермахта и нацистките власти. Служителите на немското контраразузнаване проверявали всячески Миклашевски, вкарвали провокатори в килията му, инсценирали разстрел. Но не успели да го демаскират и да разкрият агента на чекистите.
Няколко месеца по-късно Блументал-Тамарин научил, че племенникът му е преминал на страната на германците. Той взел мерки, за да гарантира, че Миклашевски ще се премести в Берлин. Така Игор станал служител на белогвардейския „Руски комитет“. След това в германската столица били прехвърлени трима бивши белогвардейци, които по-рано вече били изпълнявали диверсионни мисии по заповед на НКВД,
Судоплатов и Ейтингон се надявали, че, водени от Игор, те ще убият фюрера. За да си осигури достъп до щаба на Хитлер, Игор Миклашевски установил контакт с германската кинозвезда Олга Чехова, която фюрерът боготворял. Чехова се съгласила да помогне на чекистите.
Съдбата на Хитлер висяла на косъм.
Но през 1943 г. Москва научила, че някои германски кръгове се опитват да установят контакт със САЩ и Англия. Сепаративна сделка на западните съюзници с нацистите била доста вероятна. През лятото на 1942 г. представителят на Ватикана в Анкара по инициатива на папа Пий XII разговарял с германския външен министър фон Папен, като го уговарял да улесни подписването на сепаративен мир между Германия, Великобритания и САЩ. Подобни опити се правели и по-късно, през 1945 г. – за това, например, се разказва в знаменития телевизионен сериал „17 мига от пролетта“.
Това означавало нацисткият режим в Германия да се спаси и оцелее под една или друга форма. Единственият човек, с когото никой никога нямало да преговаря, бил Адолф Хитлер.
Ето защо Сталин се отказал от идеята за убийството на Хитлер – та зловещата хидра на нацизма, без никакви преговори и компромиси, да бъде ликвидирана докрай и завинаги. Поне тогава хората по света смятали, че е завинаги…
–
