Ацтеките изградили империята си върху развалините на могъщата някога държава на толтеките – която била победена от по-енергичните, макар и по-некултурни варвари от север. Историците смятат, че през ХІІІ век ацтекската армия не надвишавала няколкостотин бойци. Те използвали не само по-прости и елементарни оръжия в сравнение с вражеските племена, но и специална тактика. Тя се състояла преди всичко в маневрената война. Вождовете извършвали бързи нападения срещу съседни племена, за да отвлекат жени, които отначало у ацтеките били „дефицитни“. После воините се оттегляли с плячката си и се укривали на островите сред езерните простори в Централна Америка.
Всеки, комуто се налага да воюва с по-силен враг, не може да мине без военна хитрост. И ацтекските командири комбинирали маневрените атаки, основани на изненадата от нападението, с психологическа война. Измамата на врага бил често срещан похват. Предводителите, които умеели да заблудят врага и по този начин да спечелят някакво предимство, били високо ценени. Например, в полевите битки такава техника като фалшивото отстъпление станала широко разпространена. При това в „паническо бягство“ се втурвали не отделни воини, а цели отряди. Целта била да примамят врага, окрилен от успеха си, в капан. Всеки ацтекски воин имал по няколко помощника, въоръжени със здрави въжета от лиани. Обикновено битката се разкъсвала на няколко отделни двубоя: боец срещу боец. Когато врагът бивал съборен, слугите на воина се нахвърляли върху него, бързо го омотавали във въжетата и замъквали пленника в тила.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
