Гълъбът отдавна и за много хора се е превърнал в символ на мира. Но това е отскоро. А от незапомнени времена, колкото и да е странно, на гълъбите са възлагали да изпълняват чисто военни задачи. Как са били използвани тези птици от армиите по света в различни епохи?
„Гълъбовата поща“ е изобретена преди няколко хиляди години. В древен Египет за военни нужди развъждали специална порода бързи гълъби, които били използвани за предаване на разузнавателни донесения, за доклади и управление на войските. В египетските крепости имало гълъбарници, в които се държали птиците за пощата на фараона, за да се изпращат секретни данни от наблюдението за действията на врага. Тази практика на египтяните била възприета от гърците и римляните. Тогавашните военни оценили високо скоростта за доставка на писмата. Гълъбът може да измине стотици километри, като перфектно се ориентира в терена денем и нощем. Недостатъкът бил, че птицата може да стане жертва на ястреби и други пернати хищници – но този риск бил намаляван, като изпращали няколко гълъба с едно и също донесение; все някой от тях успявал да достигне до адресата.
Нова епоха в гълъбовата поща започнала в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Наполеоновите войни ознаменували не само въвеждането на телеграфа и военната куриерска служба, но и усъвършенстването на гълъбовата поща. През ХІХ век в британската и пруската армии били сформирани специални пощенски роти, в които „служели“ военни гълъби. Британците дори присвоили званието „полковник“ на пощенски гълъб № 888 за неговите „специални бойни заслуги“. На свой ред французите удостоили своя военен пощенски гълъб Шер Ами („Скъпият приятел“) с почетната награда „Военен кръст“.
През 1870-1871 г. се водела ожесточената Френско-пруска война. Германците обсадили Париж. Гражданите нямали друг начин да предават новини извън обръча на обсадата, освен чрез гълъбова поща. Тогава в Париж дори била създадена „Пощенска зала за гълъби“ – читалня, в която дешифрирали писма, доставени от гълъби. Донесенията били поставяни във водоустойчиви капсули, които прикрепвали към оперението или крачето на гълъба. За големи заслуги в защитата на Париж от прусаците парижани дори издигнали паметник на пощенския гълъб. Така в края на ХІХ-ти век гълъбарниците вече се разглеждали съвсем сериозно като военни обекти. Частните гълъбари също били задължени в случай на война да предадат своите гълъби на специалистите от военното ведомство. Гълъбите по време на война действали не по-зле от истинските разузнавачи или свързочници.
По време на Втората световна война гълъбите също подлежали на специален контрол. Например, през есента на 1941 г., когато войските на Хитлер достигнали Москва, съветското командване издало заповед, с която наредило всички гълъби, държани от частни лица, да бъдат предадени на милицията. Собствениците им имали 3 дни за изпълнение на заповедта. Лицата, които не предавали гълъбите си, били наказвани по военновременните закони.
В окупираните от Вермахта страни всички гълъби също незабавно били регистрирани. За отказ да изпълнят тази заповед виновните били разстрелвани или изпращани в концлагери.
Имало случаи, когато гълъби спасявали живота на войници. Така например, през 1941 г. отряд съветски разузнавачи попаднал в обкръжение и загубил връзка със своята част, а единствената радиостанция била разбита. Бойците разполагали само с един сив гълъб под номер 48, който и изпратили с информация за ситуацията, в която се намирали. Макар, че по пътя птицата била нападната от ястреб, тя се върнала по чудо в „базовия“ гълъбарник и доставила съобщението, въпреки раните си и счупения крак.
Като цяло, през годините на Великата отечествена война 1941-1945 г. пощенските гълъби на Червената армия доставили повече от 15 000 т. нар. „гълъбограми“. В много случаи крилатите куриери успешно заменяли най-съвършените технически средства за свръзка.
–
