Легендата разказва, че веднъж Карл Велики видял бивни на слон и пожелал да види самото животно. И уж това обяснява последвалите събития. Но най-вероятно слонът бил само предлог.
През 797 г. Карл изпраща посолство до багдадския халиф Харун ал-Рашид, в което имало не само дипломати, но и разузнавачи. Както във всички времена и епохи, това означавало почти едно и също… Мисията включвала доверените лица на краля Ланфрид и Зигмунд, както и евреина Исак. Официалната цел на посолството била „да намери и доведе слон“.
Халифът действително изпратил на Карл слон – който Исак, след много приключения, благополучно довел в столицата Аахен през 802 г. Халифът разрешил също на църковната мисия в Йерусалим да изпрати на Карл благословията на патриарха, както и различни реликви, включително ключовете на Йерусалим.
Защо Харун ал-Рашид бил толкова благосклонен към пратениците на Карл? Откъде тези симпатии между християнския Аахен и мюсюлманския Багдад?
Оказало се, че двамата владетели имат общи съперници и врагове. На първо място, това били мюсюлманските емири на испанската Кордова, които се стремели да унищожат своите единоверци и конкуренти за властта над ислямския свят – багдадските Абасиди. А с кордовските емири Карл воювал от доста време и след 800 г. тази война се ожесточила. Така той и багдадският халиф, по волята на съдбата, се оказали съюзници.
Карл и Харун ал-Рашид имали още повече допирни точки по отношение на Византия, която се смятала за единствена законна наследница на Римската империя, Цезар и Октавиан Август. А Карл, провъзгласен на 25 декември 800 г. за „император на Запада“, нанесъл смъртен удар по византийската идея за „единство“ на империята. Неслучайно в момента, в който папа Лъв III поставил императорската корона върху главата на Карл, той изразил недоволство от това – искал да покаже, че няма да се превърне в съперник на византийския император, и за станалото не е виновен той, а папата.
Карл дори изпратил специално посолство в Константинопол с предложение за женитба на византийската императрица Ирина. Посолството било прието благосклонно. Великата империя, която щяла да обедини Изтока и Запада, била на крачка от своето създаване. Римската империя щяла да бъде възстановена, а Карл, който по това време имал успехи срещу арабите в Испания и негови агенти прониквали в Палестина и Северна Африка, щял да стане най-великият монарх по онова време.
Но се случило нещо неочаквано. Ирина била свалена от власт, а на византийския престол седнал император Никифор І Геник (същият, комуто през 811 г. българският кан Крум отрязал главата).
Обаче хитрият ход, замислен от Карл, все пак изиграл ролята си. Никифор, подведен от Карл, прекъснал всякакви отношения с папата – но продължил да преговаря с краля. Това било логично, защото Багдадският халифат заплашвал Византия и тя се нуждаела от съюзници. Като християнски владетел, Карл бил най-логичният такъв съюзник.
Започнала шпионско-дипломатическа игра, съпроводена тук-таме с военни действия. Карл и Харун отново си разменили пратеничества.
Развивайки добри отношения с Багдад, Карл засилил натиска върху Византия. В същото време той разменял посолства с Йерусалимския патриарх, изпращал агенти в Палестина, насочвал там големи парични суми, издигал църкви, намесвал се в спорове по църковна догматика и се опитвал да откъсне цели области от византийското духовно влияние.
Византия, притисната от изток и запад, не можела да устои дълго време – и през 812 г. новият византийски император Михаил I официално признава императорската титла на Карл Велики.
Що се отнася до слона, той умрял през 810 г. Тогавашните летописци обръщат повече внимание на това събитие, отколкото на смъртта на Пепин, син на Карл Велики и крал на Италия, който умира по същото време.
Малко преди смъртта на самия Карл се случило събитие, което влязло в историята като злокобно чудо. В началото на януари 814 г. от фронтона на базиликата, разположена близо до кралския дворец, внезапно изчезнала думата «принцепс» (вожд – лат. ), която съставяла част от императорската титла. Това било сметнато за ужасно предзнаменование. И наистина, на 28 януари 814 г. император Карл Велики, който никога не бил боледувал от нищо, внезапно починал. Погребали го в същата базилика.
–
