Държавата на инките се образувала около един век преди да нахлуят испанските конкистадори – в 1438 година. Наричали я Тауантинсую, което на езика кечуа означава „Четирите посоки на света“.
Всъщност, целият народ бил наречен „инки“ от испанците за по-лесно. Иначе, в самата държава „инки“ се наричал единствено родът на владетеля. Цялата земя принадлежала на Върховния инка, чиято власт била свещена, а първият митичен цар – инката Манко Капак, бил почитан като син на Слънцето.
Постепенно чрез обширни завоевания през ХVІ век инките вече владеели северната част на днешно Чили, почти цяла Боливия, северната част на Аржентина, части от Перу, Колумбия и Еквадор. Населението на империята варирало между 8 и 15 милиона души.
Както всяка развита държава, империята на инките не можелаа да съществува без добре организирани специални служби – разузнаване и контраразузнаване. Техният началник – „Главният знаещ на инката“, бил пряко подчинен на Върховния инка. Друго длъжностно лице бил държавният инспектор „Токрикока“ – без да има нито съдебна, нито изпълнителна власт, неговата работа била да регистрира престъпления и да докладва за тях. А правото и задължението да арестува престъпниците били поверени на т. нар. „Слуга на инката“. Токрикока и Слугата на инката очевидно представлявали контраразузнаването.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
