мар. 9, 2021
423 Views

Руското ухание на „Шанел №5“

Автор:

Константин Михайлович Веригин е роден през 1899 г. в дворянско семейство.

Детството му преминава в Санкт Петербург и именията на родителите му в Уфимска и Симбирска губерния. Затова през целия му живот за него били скъпи усещането за зимна свежест, леден въздух, който щипе носа, и миризмата на пухкав кожух. Детството за него било изпълнено с аромат на горящи борови дърва в печката, на миризма на масло от иконостас, с ухания на прясно сварено кафе, на кожа и парфюм „Шипър” в библиотеката на баща му, на качествен сапун от чаршафи и възглавници, с празничното благоухание на великденските козунаци.

Парфюм Chanel №5. Снимка: Уикипедия

И още една миризма носил Константин Михайлович в паметта си цял живот – на Зимния дворец, който посетил като възпитаник на Втори кадетски корпус в Санкт-Петербург – „живителна смърчова миризма на фона на нещо ценно и изискано“. Струвало му се, че в двореца мирише „на цялото богатство на великата империя, на всички произведения на изкуството, събрани тук“.

За първи път младият Константин усетил „очарованието на ароматните смеси“, когато се озовал в будоара на леля си, оборудван с необичайни бурканчета и стъкленици. „Тук всичко можеше да бъде докоснато, отворено, подушено, можеше да се парфюмираш и дори в малки количества беше позволено да се смесва, което ми доставяше огромна радост“, спомня си той години по-късно. Още тогава, на седем години, Веригин решава, че сам ще създава аромати.

Константин Веригин прекарва детството си в Крим, където се преплитат миризмите на море, лимони, кипарис и лаврови храсти, на цветя, нагрявани от слънцето плодове, носи се меден аромат на цъфтящи липи и магнолии.

„Във вкуса и миризмата на прясно откъсната, напоена със слънце кайсия остро чувствам телесни наслади, а в прасковата – благоуханната нежност на целувката. Гроздето „мускат“ носи блаженство и радост от живота; ароматът на лимона въздейства силно върху чувствеността на някои жени, а пъпешът със силата на своето ухание ми разказва за южните, плътски страсти” – пише Веригин. В къщата им в Ялта той създава малка лаборатория за себе си и често се усамотява там, за да смесва различни есенции.

На гости при приятели в Орел през лятото на 1915 г. Константин се опитва да създаде натурална есенция от момина сълза – там тези цветя излъчвали  удивителна ароматна магия: „Никъде в Европа не съм срещал в момината сълза такава сила и в същото време изтънченост на аромата. Той сякаш блестеше с ухаеща свежест, студ от скорошния сняг, чистота, въздушност”. Още тогава Веригин си отбелязал, че нотките на момина сълза може да бъдат много ефективни в парфюмите.

А в това време отминавали последните години на безгрижната младост… Ужасите на революцията и Гражданската война го накарали да порасне бързо. Корнетът от лейб-гвардейския кавалерийски гренадирски полк Константин Веригин воюва в Бялата армия до самата евакуация от Крим. Можем само да гадаем колко болезнено е реагирало чувствителното му обоняние на ужасната смес от зловония на барут, сажди и мъртви тела.

През октомври 1920 г. Константин заедно с майка си и сестра си Олга напуска Русия. След митарства в Турция и Сърбия заминава за френски град Лил, където постъпва в химическия факултет на Католическия университет. „Лил ме порази с мрачна сивота, метална влага, неприятни миризми на въглища и бензин“, спомня си той. Париж обаче бил съвсем различен: „Бях запленен от лекотата на пропорциите му, ефирността на сградите, начина на живот, елегантността на жените…“

Константин Веригин в лабораторията. Франция

Благодарение на помощта на руските му съседи Наришкини и покровителството на граф Сергей Голенишчев-Кутузов, младият химик бил приет от Ернест Бо, главната фигура на парфюмерийния бизнес във Франция.

Ернест Бо е роден през 1882 г. в Москва, във френско семейство. Владеел добре руски, обичал Пушкин, Тургенев и Достоевски, Бородин и Мусоргски, Серов и Репин, балета на императорските театри и руската природа. В много отношения вкусовете и възгледите на учителя и ученика съвпадали. Те ценели пролетните, леки и прохладни нотки в ароматите.

Поколението на младежта след Първата световна война бързало „да живее и да чувства“. Настъпила епохата на високите скорости, на фокстрота, дима на цигарите, шума на автомобили и влакове. Модата се адаптирала към новото темпо и начин на живот. Трябвало да се появи аромат, който да съответства на новото време. И той се появил.

През 1920 г. Ернест Бо се запознал с известната моделиерка Коко Шанел, която го поканила да създаде парфюм за нея. Бо й показал серия от аромати, а Коко избрала този, който бил маркиран с цифрата 5. Когато станало въпрос за името, Коко Шанел казала: „Скоро ще представя колекция рокли на петия ден от петия месец, тоест през май. Нека да оставим на парфюма номера, който носи. Този 5-ти номер ще носи успех“.

Заедно с Константин Веригин Бо започва работа по новия аромат. За покупката на висококачествени есенции, подбора на съставките, контрола на качеството отговарял Веригин.

Основната нотка на Chanel No 5 е свежестта на северните реки. В него има, както пише самият Веригин, „пролетен дъх на мускус, на чернозем, сякаш след топенето на снега, на който не можеш да се надишаш; присъстват сила, яркост, звучност и леко опиянение”. Такъв характер за аромата не е избран случайно: за Константин Веригин тези миризми са спомен за руската пролет. Той успял да постигне желания ефект, като добавил наскоро открити алдехиди към традиционната флорална основа.

„Успехът на Chanel №5 беше поразителен: хората веднага разбраха, че този парфюм отваря нова ера в парфюмерийната индустрия“, пише след време.

Новостта била посрещната с ентусиазъм от младите и търсещите, докато сред по-старото поколение тя предизвикала недоверие и недоумение. „Яркостта и радостта от живота, които Chanel №5 даваше, бяха неразбираеми за тях, а силата на новия аромат беше твърде голяма и ослепителна. Така вихърът на валса опиянява млади и силни хора и е недостъпен за старите“, обяснява парфюмерът.

Парфюмерът Ърнест Бо (1881–1961). Снимка: Уикипедия

Тогава Веригин все още не знаел, че след няколко десетилетия „Шанел No5“ ще се превърне в легенда, привилегия на най-богатите и известни в цял свят, мечта за милиони жени и тяхно невидимо оръжие, с което поразяват милиони мъже!

За фирмата Bourjois Веригин създал още парфюмите Mais oui, Ramage, Glamour, Soir de Paris. Нищо чудно, че бил избран за председател на Френската асоциация на парфюмеристите.

В Съветския съюз парфюмът Chanel No5 бил символ на недостъпен западен лукс и „реакционност“, което намерило отражение в литературата и киното. Рекламирала го вещицата Гела в епизодите с театър „Вариете“ в „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков, на него ухаела коварната и сексапилна изкусителка Анна Сергеевна от филмовата комедия “Брилянтената ръка”…

loading...
Категория:
Личности · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup