Гала Плацидия е дъщеря на римския император Теодосий Велики и втората му съпруга Гала. Баща й произхожда от аристократично семейство на римска Испания, а майка й е дъщеря на император Валентиниан I. Осиротява рано; майка й почива при раждане, а на 17 януари 395 г. умрял и император Теодосий. Малко преди смъртта си, той направил пълководеца Стилихон настойник на децата си заедно със съпругата му Серена. Така пълководецът можел да контролира сина му Хонорий, който станал император на западната част на империята – но по-големият, Аркадий, останал под влиянието на константинополския двор.
Стилихон и Серена искали Плацидия да стане съпруга на сина им Евхерий. В бъдеще дете от този съюз можело да наследи властта в Западната Римска империя. Но самата Плацидия не била във възторг от такава перспектива. През 404 г. тя вече не се споменава в императорски надписи и панегирици. Възможна причина за това е кавга с настойниците й заради отказа да се ожени за Евхерий. Положението на самия Стилихон обаче било нестабилно и през 408 г. той бил убит. В настъпилия хаос след смъртта му Плацидия за пръв път излиза на преден план. Тя и римските сенатори осъдили Серена на смърт.
Междувременно кралят на готите Аларих се преместил в Италия и през 409 г. превзел Рим. След това готите се преместили на север от Италия и откарали Плацидия заедно с други пленници. Към сестрата на императора се отнасяли с уважение, Аларих поверил нейната закрила на зет си Атаулф. Вероятно кралят очаквал да получи от Хонорий откуп за Плацидия.
По време на поход в Южна Италия Аларих умрял. Властта над готите била наследена от зет му Атаулф. Най-вероятно между него и Плацидия вече имало взаимна симпатия. Атаулф се вслушвал в нейните съвети; той искал да създаде силна държава, жителите на която да приемат римското право. Може би именно Плацидия показала на Атаулф и готите нов път – към Испания.
През 412 г. готите на Атаулф прекосили Алпите и напуснали Италия. По същото време в обкръжението на Хонорий се появил нов, способен пълководец – Флавий Констанций. След като получил титлата „военен магистър“, той имал намерение да стане и зет на императора, заради което започнал преговори с готите. Атаулф трябвало да върне Плацидия. В замяна на това готите щели да получават статус на съюзници-федерати, земя в Галия и запас от зърно. Обаче доставките на зърно се забавили и Атаулф отказал да върне сестрата на императора. Може би самата Плацидия не е искала да отиде в Рим при нежелания претендент за ръката й.
През есента на 413 г. Атаулф и Гала Плацидия съобщили за предстоящата си сватба. Вероятно сестрата на Аларих, за която кралят бил женен, починала. Историкът Орозий пише за амбициите на готския крал: той искал да възстанови Римската империя със силите на готите и да влезе в историята като възстановител на величието на Рим. Може би тази идея се появила у него под влиянието на Гала Плацидия.
Сватбата се състояла през януари 414 г. в имението на аристократ от Нарбона. Гостите били както готи, така и римляни. Плацидия била облечена като императрица. Атаулф бил в униформа на римски воин с плащ „палудаментум“, който се носел само от пълководци и императори. Като подарък Атаулф подарил на жена си за слуги петдесет роби, всеки от които носел по два подноса – един със злато, друг със скъпоценни камъни.
Атаулф написал писмо на новия си роднина император Хонорий, но той и Констанций били войнствено настроени. Нарбонска Галия, където се заселили вестготите, била блокирана. Затова Атаулф повел хората си към Испания. Главният град на Източна Испания, Барселона, бил в ръцете на узурпатора Максим, но гражданите предпочели да отворят портите на краля, който бил женен за дъщерята на Теодосий. След мирното превземане на Барселона Атаулф и Плацидия се настанили в градския дворец, а поданиците им – из селските околности на града.
През 415 г. Атаулф бил убит от един от приближените си. Умирайки, кралят помолил брат си да върне Плацидия в Рим.
Новината за смъртта на Атаулф предизвиква ликуване в Константинопол. Нов крал на готите станал Сигерик, брат на стар враг на Атаулф. Той убил 6-те деца на предшественика си и взел в плен Плацидия и други римляни. Въпреки, че Сигерик почел Атаулф с достойно погребение, той използва церемонията, за да унижи Плацидия. Вдовицата на краля и други римляни трябвало да вървят пред коня му през целия път на погребалното шествие. Но Сигерик царувал само 7 дни и също бил убит. За нов владетел готите избрали прославения воин Валия. В навечерието на зимата той повел хората си на юг. Бурите обаче не позволили на готите да прекосят Гибралтар и Валия решил да сключи мир с Рим. Плацидия се завърнала в новата неофициална столица на империята Равена, придружена от благородните вестготи, които й останали верни.
Веднага след освобождението на Плацидия император Хонорий я дал за жена на своя пълководец Флавий Констанций. Според летописеца Олимпиодор, Констанций „беше навъсен и мрачен; с изпъкнали очи, с дебел тил и плоска глава“. Плацидия упорито отказвала да се омъжи, но не могла да се противопостави на волята на своя брат-император. Разкошната сватба се състояла на 1 януари 417 година. Същата или следващата година Плацидия ражда дъщеря си Хонория, а на 2 юли 419 – сина си Валентиниан, бъдещ император.
На 2 септември 421 г. Констанций умрял. Въпреки вдовството, влиянието на Плацидия върху императора дори се увеличило. Летописите разказват: „Предразположението на Хонорий към собствената му сестра след смъртта на съпруга й Констанций стана такова, че тяхната огромна любов и честите целувки по устните предизвикаха много срамни подозрения“.
През август 423 г. император Хонорий умрял, като освободил трона за сина на Плацидия Валентиниан. През 425 г. 7-годишният Валентиниан бил провъзгласен за император в Рим. От тази година Гала Плацидия управлявала самостоятелно Западната Римска империя като регентка на сина си, докато той не станал пълнолетен през 437 г. Но дори на зряла възраст Валентиниан не проявявал особен интерес към държавните дела. Историкът Прокопий говори за императора по следния начин:
„Майка му Плацидия отглежда и възпитава този василевс в разкош и безгрижие, затова от детството си той се отдаде на всякакви пороци. Повече общуваше със знахари и звездобройци; той безумно се отдаде на любовни афери с чужди съпруги, водейки беззаконен живот“.
Плацидия от самото начало била принудена да споделя властта с пълководеца Флавий Аеций, който след това се прочул с победата срещу хуните на Атила на Каталаунските полета през 451 г.
През 437 г. Валентиниан, едва достигнал пълнолетие, се оженил за дъщерята на император Теодосий Младши, Лициния Евдоксия. Влиянието на Гала Плацидия върху държавните дела отслабнало и тя изчезва от хрониките. А на 27 ноември 450 г. завършва своя бурен живот в Рим.
Може да се каже, че тя е своеобразната фатална жена на Римската империя. Дъщеря й Хонория дава повод на Атила да тръгне да разорява земите на империята, а слабохарактерният й син Валентиниан ІІІ през 454 г. предателски и коварно убива собственоръчно великия пълководец Флавий Аеций. За което приближен на императора казва: „Господарю, вие с лявата си ръка отсякохте дясната!“. Само след 22 години настъпва и официалният край на империята.
–
