май 20, 2021
708 Views

Флиртът между Александър ІІ и кралица Виктория

Автор:

През 1838 г. бъдещият руски император Александър II (Цар Освободител) тръгнал на дълго пътешествие из Европа. Една от целите на пътуването била да си намери булка – поне на това разчитал баща му, император Николай I. Предишната година Александър прекарал в пътувания из самата Русия, за да опознае страната и състоянието на нещата в различни части от необятната империя.

Сред страни, които планирал да посети престолонаследникът в Европа, била и Великобритания. Очаквало се младата кралица Виктория, която се възкачила на трона през 1837 г., да приеме наследника на руския трон сдържано, но с всички почести, въпреки политическите противоречия между страните. Нещата обаче не се развили точно така, както предполагали семействата и съветниците на Александър и Виктория: между младите хора възникнало чувство, което се смятало за изключително рисковано от политическа гледна точка.

До май 1839 г., когато Александър пристигнал във Великобритания, кралица Виктория била под натиск в продължение на няколко години по въпроса за избора на младоженец. Младото, енергично и хубавичко 20-годишно момиче не бързало да се омъжва. Когато министър-председателят и съветник на Виктория лорд Мелбърн я информирал за предстоящото посещение на престолонаследника, кралицата приела новината без особен ентусиазъм. Нямала особено желание да забавлява принц от държава, с която Великобритания по това време имала много обтегнати отношения.

Двамата разговаряли на френски – международния език по онова време. Александър поднесъл на кралицата подаръци: луксозни кутии, украсени със скъпоценни камъни, както и няколко пръстена с диаманти. На Виктория „Великият княз“ (така го наричали в Англия) много се харесал. В дневника си тя записала, че обърнала внимание на привлекателната му външност, отбелязвайки „високия му ръст, грациозно телосложение, сини очи, къс нос и красива уста с мила усмивка“. Очевидно Виктория била очарована, тъй като освен това записала в дневника си, че го намира за „изключително приятен събеседник, добродушен, естествен и весел“ и заключила, че го харесва невероятно.

Обаче отзивът, който Александър дал за Виктория, не бил толкова ласкав. В дневника си той пише, че кралицата „е много малка на ръст, талията й не е хубава, в лицето също е грозна – но разговаря мило“.

На 10 май бил даден бал в чест на гостите. Виктория танцувала с Александър няколко пъти, което обикновено не правела, а в почивките между танците му предложила да седне до нея. В същото време наследникът на руския престол започнал да изпитва топли чувства към Виктория, наричайки я “очарователна и остроумна”. За съжаление, част от кореспонденцията на Александър от онова време е загубена, затова е невъзможно да се каже точно какви емоции е изпитвал той по отношение на кралицата – бил ли е влюбен в нея или е смятал отношенията им просто за флирт. Князът бил известен с успеха си сред дамите и много от тях го смятали за очарователен.

Скоро обаче станало ясно, че симпатиите между двамата може да се развият в нещо повече. Според Семьон Юриевич, възпитател и придружител на княза, след няколко дни Александър признал, че обича кралицата, и е убеден във взаимността на това чувство.

Възпитателят помолил престолонаследника да преосмисли ситуацията и отбелязал, че такъв съюз е просто невъзможен. В случай, че Александър сериозно смятал да се ожени за Виктория, за в бъдеще трябвало да се откаже от короната. А и за Виктория такава партия не била най-добрата: за нея, подобно на Александър, търсели, разбира се, кандидатура от аристократичните среди, но не и равна й политически значима фигура. Юриевич отбелязва, че Александър съзнавал безполезността на такова увлечение и бил искрено натъжен.

Александър ІІ. Снимка: Уикипедия

Виктория пък разказала за чувствата си към Александър на своята гувернантка и компаньонка баронеса Луиза Лецен. Обкръжението на кралицата смятало, че ако князът направи предложение, Виктория ще го приеме. Очевидно било, че и двамата, наследникът и кралицата, били ако не истински влюбени, то твърде увлечени един от друг. Но, разбира се, Николай I не би се съгласил на такъв съюз при никакви условия: най-големият му син да бъде принц-консорт на английската кралица, а не наследник на трона на Руската империя. Британският парламент също бил ужасен от перспективата за руски принц-съпруг на трона до кралицата. Всички страни разбирали опасността от ситуацията и затова било решено младите хора да бъдат раздалечени. Николай отзовал Александър от Лондон.

На 27 май 1839 г. в Уиндзор се провела прощална вечеря. Сетне последвал бал, на който Александър танцувал с Виктория, която записала в дневника си: „Никога досега не съм прекарвала толкова добре. На всички ни беше много весело. Аз си легнах в 3 без четвърт, но не можах да заспя до 5 часа сутринта”.

Преди да напусне Великобритания, Александър дошъл при кралицата за лично сбогуване. Виктория записала: „Той изрази надежда, че успяхме да укрепим съюза между Англия и Русия. Целунах го по бузата, в отговор той нежно целуна моята буза, и ние топло си стиснахме ръце. Много ми е тъжно, че този мил и симпатичен младеж си заминава, и мисля, че (казвам това на шега) малко се влюбих в него”.

В действителност, Александър си намерил жена още преди своето пристигане в Лондон. Във всеки случай той казал на баща си за намерението си да се ожени. Наследникът бил очарован от младата хесенска принцеса Максимилиана от германското херцогство Хесен-Дармщат, за която се сгодил през 1840 г., а тя взела името Мария Александровна.

Виктория обаче също не страдала дълго след раздялата. Сред кандидатите особено се откроявал принц Алберт Сакскобургготски. Сватбата се състояла на 10 февруари 1840 г. и този съюз все още се смята за един от най-щастливите и успешни кралски бракове в историята на Великобритания.

loading...
Категория:
Личности · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup