През 1959 г. портретистката и любителка на пътешествия Малика де Фернандес се запознава с мъжа, който по-късно ще се превърне в неин убиец. Два часа след запознанството Питър Рейн-Барт, служител на авиокомпания, ѝ предложил да се омъжи за него и тя казала „да“. В рамките на четири дни те се оженили.
Няколко месеца по-късно бракът се разпаднал и Фернандес отново започнала да обикаля света, като сега използвала отстъпка за пътуване от авиокомпанията на новия си съпруг. Рейн-Бард останал в къщата си в Чешир, Англия, разказва iflscience.com.
Две години по-късно Фернандес изчезнала внезапно и Рейн-Барт станал основен заподозрян за евентуалното ѝ убийство. Въпреки обстойните претърсвания на имота му – включително изкопаването на градината му в търсене на останките й – полицията не успяла да намери никакви доказателства за Малика или някакви неправомерни действия на Бард. Случаят останал неразкрит в продължение на цели двадесет години. Един ден, обаче събитията се развиват странно: част от тяло е открито в торфище близо до дома на къщата на Рейн-Бард.
В този момент смущаващата липса на познания за торфените блата у Рейн-Барт му изиграва лоша шега и всичко завършва с осъждането му за убийството на Малика.
Торфът се създава чрез разлагане на органични вещества, главно от растителни материали като мъх. Когато по-специално сфагнумният мъх се натрупва във влажните зони в достатъчно количество, за да образува блато, слоевете от торф образуват киселини, които са изключително добри за запазване на телата. Ако попаднете в едно от тях – или бъдете убит или пожертван и хвърлен в едно от тях – и когато бъдете открити векове по-късно, бихте могли да изглеждате много добре като някой, който е „паднал вчера“.
Ако Рейн-Бард знаеше това, може би не би признал толкова бързо, че е убил жена си.
След като главата на неизвестна жена била намерена в торфището Линдоу Мос, криминалистите първоначално преценили, че е на възраст 30-50 години. Последвали признанията на Рейн-Бард, вярвайки, че находката е свързана с изчезването на Фернандес няколко десетилетия преди това.
„Мина толкова време, мислех, че никога няма да бъда разкрит“, казал Рейн-Барт пред полицията по време на разпита. Той разказал, че Фернандес се е върнала в къщата си някъде в началото на 60-те години и се е заканила да разкрие, че той е гей – което все още било криминализирано в Англия по това време – ако не й даде пари. Той ѝ отказал и се сбили.
„Нещо избухна в мен“, добавил той, казвайки по-късно на съда, че я е сграбчил и е започнал да я разтърсва силно и не осъзнал, че я е убил, докато не спрял.
„Бях ужасен и не можех да мисля ясно. Единственото нещо, което ми хрумна, беше да я скрия.“
Рейн-Бард казал, че е разчленил тялото й с брадва, преди да се опита да я изгори. Когато това не свършило работа, той я закарал до близкото блато и я хвърлил вътре.
Случаят, неразрешен в продължение на 20 години, сега изглеждал разгадан и затворен. Но главният следовател, детектив инспектор Джордж Абът, бил притеснен от нещо: ако това наистина била главата на Фернандес, къде беше останалата част от нея? Той изпратил черепа за допълнителен анализ в Оксфордския университет, след което чрез въглеродно датиране било установено, че черепът датира от римско време.
„Черепът е бил запазен в торфището в продължение на повече от 16 века и очевидно нямал нищо общо с Малика Рейн-Барт“, казал прокурорът Мартин Томас пред съда.“ Но най-голямата ирония е следната: откриването му доведе директно до ареста на подсъдимия и до подробното му признание.“
Когато Рейн-Бард научил за това, той се опитал да оттегли признанието си, но било прекалено късно. 3 часа били необходими на съда, за да го признае за виновен в убийство.
Тялото на Фернандес остава неразкрито и до днес. Торфището Линдоу Мос, обаче, продължава да удивлява учените.
В края на най-новата ледникова епоха, преди около 11 000 години, топящият се лед образувал блато в Северозападна Англия, въпросното Линдоу Мос, което се простирало на 1500 акра през днешното графство Чешир, обхващайки мозайка от местообитания: гори, храсталаци и мъх.
Днес живописното блато се намира в покрайнините на Уилмслоу, зелен град, който някога е предлагал на богатите индустриалци от викториански Манчестър да избягат от димната мъгла на големия град. През XV и XVI век безимотните бедни намирали несигурен живот тук, на периферията на обществото, изрязвайки и сушейки торфа от блатото, за да го продават като гориво за печки и почва за посеви. Индустрията продължила и през 20-ти век. Работници нарязвали торф на блокчета на ръка и ги слагали на редове, за да изсъхнат на немощното английско слънце, преди да станат готови за употреба.
Но към 80-те години целият процес е бил механизиран. Сега торфът се загребвал от механични копачи и се поставял в насипни стекове, където се оставя да изсъхне. На 13 май 1983 г. Анди Молд и Стивън Дули били до конвейера на мелницата, наблюдавайки за нещо, което може да наруши операциите, когато забелязали буца, напомняща черна кожена футболна топка. „Може би – шегували се те, – това е яйце на динозавър.“ Те го измъкнали от колана и го занесли на Кен Херууд, ръководител на торфените заводи. Любопитни какъв може да е предметът, те го измили. Но това не било топка. Очевидно било ужасяващ човешки череп – липсвала челюстта му, но все още имало кожа, малко коса и една мрачна очна ябълка, която се взирала в тях.
Полицията бързо реагирала на ужасната находка. И в най-добрата традиция на полицейската работа, те бързо идентифицирали главата. Криминалистите съобщили, че главата е на жена между 30 и 50 години, полицията била убедена, че това е черепа на Малика Фернандес.
Въпреки внимателното търсене, останалите части от тялото на Фернандес се оказали неоткриваеми. Изпратили черепа на ръководителя в Оксфордския университет за по-нататъшно проучване.
След впечатляващ обрат професор от археологическия отдел на Оксфордския университет свидетелствал, че главата не би могла да принадлежи на Фернандес. Радиовъглеродното датиране показвало, че останките са на възраст около 17 века, датирани чак до Римска Великобритания.
Година по-късно Анди Молд прави второ болезнено откритие в торфа. На 1 август 1984 г., заставайки отново до конвейера на мелницата, Молд премахва парче от дърво. „Почистихме го малко, след което видяхме ноктите на крак“, казва Молд в интервю през 2008 г. за музея в Манчестър.
Отново е извикана полиция. Те затворили фирмата веднага и изпратили купища офицери на мястото. Като се имало предвид неотдавнашното съдебно дело и продължаващото издирване, те били изправени пред две основни възможности: или този крак е липсващо парче на Малика де Фернандес, или принадлежало на някой съвсем различен и вероятно древен човек.
И тези останки от своя страна се превърнали в центъра на научен дебат за мистерия на убийство на близо 2000 години.
Главата и кракът, открити в Линдоу Мос, са примери за все по-известни явления, наречени блатни тела. Човешки останки се появяват в торфените блата в Дания, Холандия, Ирландия, Обединеното кралство, Северна Германия и понякога Северна Америка в продължение на стотици години.
Автор: Десислава Михалева